Препоръчително е ако не сте чели "Abducted" да погледнете първо нея.
Find me ( Sequel to the Abducted)
Точно когато научих какво е чувството да бъдеш обичан, тя избяга от мен.
Избяга от чудовищете, което бях...
Зик ме блъскаше по познатия коридор. Всичко в тази къща ми бе толкова познато. Сякаш съм била тук и преди. Явно никой не я е обитавал от месеци или години, защото имаше прах и паяжини на всякъде. Но преди да се бях отказала съвсем от мислите, че ми е позната си спомних откъде. Още с влизането в стаята усетих застоялия му аромат. Вероятно не е идвал тук от месеци, но наоколо все още се носи мириса на Хари.
-Хайде, Скайлър! -пусна ме той. Насочих се към гардероба, където помнех, че има сейф, но каква беше паролата си нямах и идея. Наведох се и започнах да натискам случайни цифри, но нищо. А ако блафирам?
-Готово.-измърморих и се отдръпнах. Когато Зик се наведе, за да види заключеният сейф грабнах най-близкия и тежък предмет до себе си и го засилих към главата му. Голямата ваза, в която никога не бях виждала цветя и предполагам, че е била за украса, се разби в главата му. Той нямаше време дори да извика, изпадна в несвяст или поне така мисля. Бръкнах в джобовете му и извадих телефона му и някакви ключове, след което се насочих към стаята, в която Хари бе останал заключен.
С много мъки и страх Зик да не се е събудил успях да отключа вратата и да освободя от белезниците Хари.
-Пак ли си на моя страна или...-преди да беше казал каквото и да е му подадох телефона.
-Повикай помощ, бързо!-казах му. Той го грабна и се обади на някого. Излезе от стаята и по някаква странна причина започна да удря по стената и тя се счупи. Извади от дупката пистолет и го зареди.
-Ще ни чакат, трябва да се измъкнем! Къде е Зик?
-В несвяст е, мисля.-обясних на бързо. Той ме изгледа странно, но не каза нищо. Грабна ръката ми и ме дърпаше след него, докато тичахме по дългите коридори. Минахме през няколко заключени врати и се забавихме доста, докато ги отключим тъй като ключалките им заяждаха доста. -Побързай, Хари!
-Мислиш ли, че не се опитвам!?-извика той.
-Защо ми крещиш, по дяволите?!
-Може би, защото предпочете той да убие и двама ни и да получи каквото иска пред това да останеш до мен!
-Нищо не си разбрал!-извиках и аз.-Изиграх го, за да те измъкна! Наистина ли мислиш, че бих те оставила?! Или така би постъпил ти?!
-Щях да те спася.-каза вече по-спокоен.
-Нямаше от къде да бъда сигурна. Точно както и ти. Просто...Да се измъкнем от тук минута по-скоро. Ще говорим, когато и двамата сме в безопасност. -измърморих и поставих малка целувка върху устните му. Не знаех какво правя, но сякаш беше правилно.
-Успях.-каза и отново грабна ръката ми. Тичахме бързо, бързахме изключително много, но явно не достатъчно.
-Стайлс!-чух вика на Зик, а след това наоколо се разнесоха ужасни звуци. Звукът на смъртта. Два, шибани,изтрела. Два куршума, но кой от всички ни бе спасения и кои си бяха отишли завинаги...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
