Find me (Sequel to the Abducted)

28

-Добре ли си?-прошепнах и размърдах краката си, които бяха изтръпнали, в опит да стигна до него. Беше трудно, но успях. Когато се приближих до него, той вдигна поглед и ме огледа.

-А ти добре ли си? Не ти направи нищо, нали?-кимнах, оглеждайки лицето му. Зик му беше сцепил веждата, но не искам да мисля и за синините, които ще се появят по-късно.

-Кой е той, Хари?-попитах, но така и не получих отговор.-Хари?!

-Той е Зик...-отвърна, карайки ме да извъртя очи. Дори в сериозен момент като този се шегува с мен.

-Кажи ми нещо, което не знам. Какво иска той от нас?

-Не знам, Скай. -отговори ми, след което се замисли.- Ще ни намерят, знаеш нали?

-Ще успеят ли?

-Надявам се.

-Страх ме е...-прошепнах тихо, докато се взирах в краката си.

-Не трябва. Докато аз съм тук нищо няма да ти се случи.

-Обещаваш ли?-попитах.

-Обещавам...-преди да беше казал още нещо Зик влезе в стаята и го прекъсна.

-Не давай обещания, които не можеш да спазиш, Стайлс.-усмихна се Зик.

-Кой си ти, по дяволите?-ядосах се аз. Заяжда се с нас и ни държи като някакви затворници, преби Хари, упои ни и отвлече, а не казва нищо важно. Сякаш няма никаква причина, но иска да ни мъчи.

-Зик.

-Не се прави на умен.-измърмори Хари, карайки ме да се усмихна.

-Щом толкова настоявате ще ви кажа причината да сте тук. Всъщност ще ви кажа, защото бързам....

-Просто ни кажи!-прекъснах го. Той ме изгледа лошо, след което издърпа стол и седна срещу мен.

-Прекъсни ме още веднъж и ще съжаляваш.-каза плашещо сериозен.

-Ти ще съжаляваш, когато се измъкна от тук!-извика му Хари.

-Млъквай, Стайлс! -изръмжа Зик, но Хари продължи да го ругае и заплашва. Накрая Зик се ядоса, изправи се от стола и го срита в стомаха. -Ако кажеш още нещо тя ще пострада!-след заплахата му, Хари замлъкна и продължи да го гледа лошо.

-Слушам те...

-Преди време баща ти и един от представителите на този кучи син..-посочи Хари.-...сключиха сделка с брат ми, с която ми отнеха правата над наследството. Отнеха ми всичко. Оставиха ме на улицата! Вероятно ти не знаеш нищо за това, но не ме интересува какво знаеш и искам всичко, което ми се полага!

-Защо баща ми го е направил?-попитах объркана.

-Защото брат ми го манипулираше. Той искаше да бъде единственият наследник, да се сдобие с всичко и за това реши да елиминира заплахите. Баща ти, разбира се му помогна!-докато разказваше за баща ми и брат си, челюста му бе силно затегната, а лицето намръщено. -Тези кучи синове ми съсипаха живота!

-Какво искаш от мен?!

-От теб- нищо. Но този там...-погледна към Хари.- ...той може да ми даде това, което искам.

-Забрави!-изплю Хари.

-Не забравяй, че мога да я убия.-усмихна се Зик. Да ме убие? Чакай, какво?!

-Ти ми беше приятел!-изписках изплашена.

-И брат ми ти беше приятел.

-Кой е брат ти, по дяволите?!

-Това няма никакво значение. Той е мъртав, също като баща ти, само този остана.-отвърна и отново заби погледа си в Хари. Знае, че са мъртви. Баща ми и Рик. Брат му също...

-Ти си брата на Рик...