Find me (Sequel to the Abducted)

7

-Какво си преживяла, Скайлър?-попита за пореден път Шон. Очевидно вече не можеше да сдържа любопитството си, но го разбирам. Аз също бих искала да познавам човека, с когото живея.

-Влюбих се в грешния човек.-отвърнах му просто.

-Какво лошо има в това? В любовта винаги има възходи и падения.-обясни ми той.

-Нашето не беше любов.-усмихнах се тъжно аз.

-Той не изпитваше ли същото?

-Дори не успях да разбера какво изпитва. В един момент ми казваше, че иска да бъде с мен и да го правя щастлив, а в следващия ми казва да стоя на страна от него.

-Ние мъжете понякога сме доста объркващи. Когато самите ние не осъзнаваме какво се случва, не знаем как да го обясним и на вас.-засмя се тихо Шон.

-Щях да го разбера ако искаше разбиране, но той избра да страним.

-Не мисля, че те е познавал добре за да постъпи така.-каза.

-И аз не го познавах. Бяха познати с баща ми и се запознахме покрай него.-детайлите не бяха толкова важни.-Но бях наивна и отчаяна понеже нямах много приятели търсех такъв в неговото лице. Мислех, че ще намеря такъв, тъй като и той се държеше добре с мен. Накрая се влюбих, а се оказа, че той просто е търсил начин да стигне до целта си.

-Може би се е случило случайно и не е искал да те наранява или използва.-опита да го оправдае.

-Не беше случайно, но тогава не мислех правилно. Почти не мислех. Той се държеше толкова егоистично, докато не знаеше чия дъщеря съм, но когато разбра изведъж започна да се държи добре и да ми прави комплименти. Държеше се като приятел. Като един от онези, които мечтаех да имам.

-Какво се случи след това?-полюбопитства Шон.

-Отвори ми очите и ми показа, че приказки не съществуват. Аз се вкарвах в какви ли не истории и вярвах, че и ние можем да имаме своя приказка, която да завърши щастливо. Имахме приказка, но той избра да бъде злодея в нея. Казваше, че е такъв и не може да го промени...Въпреки всичко вярвах, че може да обича и да се влюби в мен.

-Явно е бил прекалено глупав.

-Не беше глупав.-отрекох.-Беше умен и знаеше как да си играе с умът на всеки, когото си пожелае.

-Наранил те е?

-Направи опит да ме убие, но не осъзнаваше, че аз отдавна бях умряла от раните, които ми нанасяше с думите си.

-Чакай, какво?! Опитал се е да те убие?-шокира се приятелят ми.

-Но не успя да го направи. Вероятно съжалява и иска да довърши започнатото. Или иска да ме нарани отново и да гледа как страдам.-повдигнах рамене вече съвсем изморена. Сякаш живота изцежда силите ми.
Имах нужда от сън, но знаех че дори и да заспя, сънят няма да трае дълго.

-Аз ще бъда до теб, Скай. Ноа, Зик, Мат, Нина. Всички ще бъдем тук и ще те защитим.-каза Шон.

-Не искам да правите каквото и да е. Ще се справя с него, просто все още не знам как, но имам време. Докато той не се появи мога да измисля нещо.

-Щом не желаеш, няма да се меся, но ако той се опита да ти направи нещо, отново, обещай да ми кажеш!

-Обещавам.-усмихнах се леко и го прегърнах.
Почувствах се по-добре, когато му споделих и дори малко съжалявам, че не му се открих по-рано. Радвам се, че намерих поне приятел, който го е грижа за мен. Още нещо, за което да му бъда благодарна...