Find me (Sequel to the Abducted)

17

Може би малко се засегнах, но нямаше да му го покажа. Какво имаше в предвид под това?
Че не съм била точната за него?
Ако е знаел, че не съм за него, защо изобщо се захвана с мен? Мислел те е за различна...но не съм и явно го е разбрал късно.

-И въпреки това, реши да се занимаваш с мен, нали?!-озъбих му се.

-Точно така. Понеже не успях с теб, започвам с нея. -разбрал е, че трябва да се откаже и е продължил. Всичко беше до тук...

-Ти си идиот!

-Добре.

-Не, не е добре! Нина и ти, не е на добре!-изписках. Хари не правеше нищо освен да ми се усмихва, докато аз късах сама нервите си една по една. Защо съм толкова бясна и наранена?! Може би от факта, че той ми показва, че е продължил напред и всичко между нас беше до тук. Но защо се ядосвам и натъжавам като точно това исках?!

-Мога да бъда, с когото си поискам!-каза той.

-Не можеш да бъдеш с мен!-предизвиках го.

-Отказах се от тази си цел още вчера.- отговорът му ме нарани още повече. Отказал се е. Толкова ли е лесно да се откаже? Казва си "спри, до тук съм" и наистина забравя за мен?
Явно наистина никога не ме е обичал.

-Какво намери в нея?-зададох въпроса си, желаейки истински отговор, а не удар под кръста. Сякаш както преди, той беше решен да ме убие с думите си, от които сипеше отровa...
Токсичен е, точно както го помня.

-Това което не намерих в теб.-отвърна, продължавайки да копае гроба ми.
Това, което не е намерил в мен. Толкова много неща ли ми липсват, за да не бъда това което иска? Била ли съм наистина някога това, което е искал? Отново ли ме е лъгал?

-Лъгал си...както винаги.

-Още преди време ти казах, че не съм честен човек. Ти не пожела да повярваш.

-Мислех, че можеш да се промениш.

-И аз мислех, докато ти не ми показа, че няма смисъл да се променям ако ти бягаш от това, което съм наистина.

-Ти...Казваше, че съм перфектна. -усмихнах се тъжно. Сълзите ме умоляваха да излязат на показ, докато мозъка ми крещеше да се държа. Как да бъда силна, когато ми нанасят удар след удар?

-Както ти каза, казвал съм много неща.

-И реши да ме заместиш още на следващия ден?-попитах тихо.

-Показвам ти, че е възможно. Че не си само ти тази, която ще ме накара да обичам.-каза той, а аз сама продължавах да се насочвам към гроба, който Хари ми изкопа, докато не попаднах в него.

-Не е любов.

-И нашето не беше.

Искаше ми се това да беше края, но знаех, че ще боли още дълго след това...