Препоръчително е ако не сте чели "Abducted" да погледнете първо нея.
Find me ( Sequel to the Abducted)
Точно когато научих какво е чувството да бъдеш обичан, тя избяга от мен.
Избяга от чудовищете, което бях...
Шон, Ноа и Зик излязоха заедно, оставяйки ме сама в квартирата. Докато бях сама реших да разчистя гардероба си, тъй като нямах друга работа, и се надявах да се оттърва от мисълта за Хари и вината си. Но съдбата ми бе взела далеч по-различно решение, изпращайки самият Хари при мен.
-Видях приятелчето ти. Добре са го подредили.-усмихна се чаровно, психопата.
-Много ти е смешно, Харолд!-извъртях очи.
-А не може ли, Скайлър?
-Не. Какво ти е толкова смешно? Как си го подредил ти ли?
-Аз? -засмя се той.-Смешен ми е факта, че някой ме е изпреварил. Явно не е взимал само мои неща.
-Какво, по дяволите, говориш?!-раздразних се от намеците му.-Зик не ти е взимал нищо! Не ти е направил нищо! Нямаше причина да постъпваш така!
-Причина- имах. Достатъчно е да излезе с теб, а той е направил много повече. -намръщи се Хари.
-Не е...-измърморих отчаяно.
-Какво?-попита.
-Зик не е направил нищо. Преби го без причина.-признах му.
-Как така не е направил нищо!? Ти не си ли...
-Не. Не съм спала със Зик.-сведох глава виновна заради лъжата си. Чувствах се ужасно, защото приятел пострада заради мен, а сега и Хари ме вижда разкаяна. Този ден няма как да стане по-лош.
-Излъга ме?-усещах усмивката му, но не виждах причина за нея. Кимнах все още несмееща да го погледна, докато не чух стъпки. Вдигнах поглед от пода, срещайки неговия. -За пръв път съм щастлив, че ме лъжат!
-Много забавно.
-Честно казано, камък ми падна от сърцето.-засмя се той, все така щастлив.
-Внимавай, да не заседне в бъбреците ти.-озъбих се аз.
-Защо си толкова враждебна, Скай? Щастлив съм, радвай се и ти!
-За какво? Че станах причина за побой над невинен човек?!
-Ако от това ще ти олекне- и без това не го харесвах.-каза той, карайки ме да се усмихна. Не трябваше да се усмихвам. Показвам му влиянието над настроенията ми.
-А ти защо си щастлив? Нали се бе отказал от мен?-попитах тихо. Думите му все още бяха в съзнанието ми и не ми даваха мира. Трябваше да разбера какво мисли за нас наистина.
-Дори мъртав няма да мога, да се откажа от теб просто така. -отвърна Хари, след което постави ръцете си на кръста ми, придърпвайки ме към себе си. -Никога.-прошепна и най-накрая, след толкова време сля устните ни.
Въпреки всичко, което си причинихме, никога няма да се отървем един от друг. Дори ние да искаме, сърцата ни никога не биха го позволили. Те се превърнаха в едно цяло и зависят едно от друго. И докато неговата половина е до мен, моята половинка ще продължава да бие за него.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
