Честно да си призная не съм била в колеж. По моето време нямаше такива неща, пък и имаше по-важни неща тогава. Като например да лазя по нервите на Луци. Чудя се дали да убия момчето още като го видя или да го пазя. Как ли изглежда? А най-странно беше когато каза, че няма да мога да го убия. Какво ли трябва да означава това? Само знам, че ще мога да го усетя по неговото излъчване. Би трябвало да е като на баща му, но кой знае.
До колкото знам за колежите сигурно е забавно. Все още нямам тактика как да примамя Хари, мисля, че така се казваше, към тъмната страна, но съм сто процента сигурна, че Джъстин ще се опита да се докопа до него. Ох, само като се сетя за Бийбър започва да ми кипва, защото заради този негодник стана объркването в Рая. Той трябваше да отиде в Ада, а не аз. Сега той е дясната ръка на Бог, а аз съм изчадието на Ада.
Аз не съм от типа лошо момиче, който си представяте. Не се държа зле с хората, които са добри с мен, а само с тези, които ми вредят. Е, това съм аз или не точно. Има още неща, но нека да го оставим за по-късно, защото пристигнах пред колежа. Не ми трябваше кола, за да стигна, защото ангелите и демоните имат нещо като свръх бързина и не само.
Влязох през вратата и се насочих към една малка стая. Все пак някак трябва да се запиша пък и да питам къде е кампуса с колежаните. Бавно се приближих към възрастната жена с боядисана коса и черни очила.
- Здравейте - все пак имам уважение към старите хора.
- Добро утро, млада госпожице - отвърна ми приятелски. Тази жена ми харесва.
- Аз съм Брияна, вчера ви се обадих - посочих телефона до нея. Трябва да се държа добре, за да създам добро впечатление поне на един човек. Пък и тя нищо не ми е направила.
- А да, помня, че ме попитахте как стоят нещата с часовете... - не я оставих да довърши и проговорих.
- Искам да влизам в часовете, в които влиза и Хари Стайлс....Той ми е близък приятел - какво да кажа, само това измислих. Нали трябва да съм 24/7.
- Значи в часовете по История, Религия и Литература - с помощта на пръста си бутна очилата си нагоре.
- Да, точно така - побързах да отговоря.
- Само да попитам госпожице Вие тук ли живеете или да ви търсим място при другите - погледна към листите пред нея.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...