Тялото ми отново се връщаше към живот, но и в същото време не можех да мръдна. Сякаш нещо ме дърпаше надолу. Е, освен гравитацията. Нещо, което натискаше гърдите ми към повърхността, на която бях легнала. Мътно чувах гласове. Този път не беше само един или двама човека, бяха повече. Може би трима или четирима. Но това, което ми направи впечатления беше, че всеки глас се чуваше от различно място около мен.
Опитах да си поема въздух, но не можех, защото гърлото ми беше сухо, а белите ми дробове сякаш бяха смачкани. Тогава до ноздрите ми достигна лекия натрапчив, но сладък мирис на...Кръв! Усетих как стомахът ми се свива.
Рязкото ми изправяне заедно с рязкото дълбоко вдишване през устата ми на въздух накара хората около мен да подскочат. С поглед затърсих източника на веществото, за което толкова жадувам. Беше пластмасово шише в ръката на Лиам. Уплашените му очи се спряха на моите и в тях видях отражението си. Ирисите ми бяха черни и не само те ами и целите ми очи вътре. Никога не са били чак такива, но това в момента не ме интересува.
С двете си ръце посегнах към него, но те не помръднаха. Сканирах на бързо и видях, че те са завързани и е пуснато въже, което да ми позволява да имам някаква свобода, но все пак бях завързана.
- Успокой се - нежния успокояваш глас на Зейн достигна до ушите ми.
Но аз не го послушах. Дръпнах силно въжетата, но те си останаха цели, а само капчиси кръв го обляха. Това беше моята кръв. Бог беше прав, силата ми се губи, но все пак не мога да умра отново, защото вече горя в Ада.
- Задръжте я преди да е останала без китки - извика някой от тях преди всеки да се хвърли върху мен.
Зейн притискаше лявата ми ръка надолу, а Найл дясната докато Лиам държеше краката ми. Аз не се предадох. Взирах се в бутилката с тъмна течност на масичката вляво от леглото. Виждах как ме вика и животното в мен искаше да излезе на яве.
- Действай, Луи - Лиам с мъка се обърна към приятеля си.
Не мина и секунда Луи използва демонската си бързина преметна единия си крак над мен като го сложи от едната страна на кръста ми, а другия от другата страна. Така че да се намирам по средата. Писъци излизаха между устните ми както и хъскания. С помощта на дългите ми зъби можех да издавам такива звуци.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...
