Хари извади ключове от задния си джоб, след което ги пъхна в ключалката. Завъртя и отвори вратата, но преди да влезе ми направи път. Ах, какъв джентълмен. Казах едно тихо "Благодаря" и се усмихнах леко. Мога да се закълна, че бузите му порозовяха след това. Опита се да ги скрие, но аз пак ги видях. Това е толкова сладко. КАКВО? Да не би да казах сладко? Да го вземат дяволите, омеквам.
- Хей, Найл, къде са останалите - попита къдрокоското когато събуваше обувките. Последвах примера му и аз се освободих от тях.
- Отидоха до магазина. Ей сега ще се върнат.
- Добре.
Но преди да се качим по стълбите към стаята му в къщата с гръм и трясък се появиха и останалите демони или аз както им казвам изчадия. Още не мога да повярвам, че Хари ме послуша за изправената стойка и изглеждаше дори по-секси от преди. Нямам си и на представа защо правеше това, което му казвах. Та ние се познаваме от два дни.
- Стаята ми е по стълбите нагоре после на дясно последната вра.. - не можа да довърши, защото аз го прекъснах.
- Да, да знам - извъртях очи.
Миг след като казах това сърцето ми спря. Мамка му, изпуснах се.
- Какво? - изгледа ме въпросително.
- Какво какво? - съвсем невинно повторих.
- Ти каза, че знаеш къде е стаята ми.
- Не е вярно - направих пауза - От къде мога да знам.
- Съжалявам - сведе глава.
Изчаках докато някой не каже нещо, за да направи обстановката по-удобна. Да, беше неловко.
- Ах, ти, лъжкиньо - гласът на Зейн прозвуча в главата ми.
- Млъквай - изкрещях наум.
- Отивам горе - завъртях се на петите си и изкачих стълбите притичайки.
Ъгх, толкова напрежение скоро не съм усещала. Прибрах един кичур от косата си когато вървях към вратата в края на коридора. Колко съм тъпа. Как можах да изръся такава простотия? Трябва да внимавам повече какво говоря, защото не искам той да разбира, че го следя или пък, че съм го виждала гол.
Бавно натиснах дръжката надолу и след себе затръшнах с помощта на на крака си. Погледът ми шареше из стаята. Същата като предния път. Чудя се как не ме е забелязал когато бях на дървото, защото всичко се вижда от тук. Въздъхнах и седнах на края на леглото. Предния път не бях забелязала, но е наистина меко.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...
