Кучият му син...не знаех, че ще се появи толкова рано. Мислех, че поне ще изчака, да си помисля, че няма да се намеси и после да развали всичко. Няма да му се вържа отново като предния път. Заради него сега може да си изпатя пак ако не запазя срамежливия лиглю жив. Аз ще го уча как да се справя със способностите си, да се бие и подобни, а той ще ми се разреве. Почти сигурна съм в това.
- О, вие се познавате - възкликна Найл.
- А това ли е опасната мацка - едното от момчетата се обади. Онова със кафявите очи и коса.
- Затвори си шибаната уста или аз ще го направя - изсъсках срещу него.
Кой му дава право да ми говори така? Тъпанар. Изгледах го на кръв. Достатъчно съм ядосана и нервна и той ще ме дразни още.
- Уоу, уоооооу...успокой топката - ръцете му се озоваха пред него все едно, че се предава.
- Въобще не си се променила, Бри - отбеляза с глас, които най-мразя Джъстин - Аз съм Джъстин, приятно ми е - здрависаха се с Хари, но когато видя как се държи къдрокоското, той се усмихна едва доловимо.
Всички седнаха около Хари освен Зейн. Той седна срещу него.
- Хайде ела - Зейн ме повика и направи знак с ръката си, за да се приближа. Несигурно и предпазливо се настаних до него.
Чакай малко...аз несигурна? Как е възможно това. Аз не съм такава.
- Момчета това е Брияна Хю - Двете момчето се стреснаха, но преди да са започнали да се паникьосват забелязах как Зейн им каза нещо. Не можах да разбера какво, но щом се гледаха в очите значи си говорят чрез мислите си.
- Това е Луи, а това е Лиам - посочи ги един по един, а аз само кимнах.
- Е, Бри как е живота - каза Джъстин. Звучеше подигравателно, но само за мен. Пък това е била целта му. Да ме ядоса.
- Добре, а при теб - фалшива усмивка се намести на устните ми.
- Чудесно, но от както те няма теб в живота ми не е същото - направи се на тъжен.
Видимо се напрегнах. Всеки мускул в тялото ми се сви. Не, не от страх, а от чувството, че ще му скоча всеки момент и ще го удуша или пък ще му откъсна главата. Ако си мислите, че не съм способна на това, е...лъжете се. Въпреки че той има силата да победи някой като мен, аз съм по-добра в убиването, защото когато той отиде в Рая само го глезеха, а аз трябваше да съм силна ако искам да оцелея.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...
