Save (Harry Styles)

Part 14: What's happening?

- Хари - провикнах се през малко отворената врата на банята. 

 Бях изкарала само главата си навън, за да няма някои неудобни моменти. Аз не съм много срамежлива даже въобще, но не искам да рискувам отново.

 До ушите ми достигнаха стъпки, а след това и фигура се приближи с кърпа и някаква тениска в ръка докато другата висеше от другата му страна. На лицето му все още имаше объркана гримаса като тази, която си беше намерила място докато затръшвах врата в лицето му. Да, определено изражението му си струваше 200 години да чакам. Но това, което ме ядоса беше, че главата му отново беше забита в пода. Ще трябва да поработим по това още.

 Когато беше на около метър от мен погледна нагоре, а после настрани и безмълвно ми подаде нещата, които носеше. 

 - Благодаря - казах с равен тон, но дори и когато беше извърнал глава ясно се виждаше леката розовина на бузите му.

 - Пак заповядай - лека усмивка си прокрадна път на устните му.

 Направих му знак с пръст да се обърне и след като изпълни обгърнах хавлията около себе си. Добре де, гледах му задника. Не е голяма работа. Ах, как ми се иска да го пипна. Дали тренира? Би трябвало иначе как ще има такова стегнато тяло.

 - Би - пръстите бяха размятани пред очите ми. Мамка му, отново съм се загледала.

 - Би? Сериозно ли?

 - Да, не ти ли харесва?

 Пръстите ми минаха през мократа ми коса като я преместих на едното си рамо. Всъщност "Би" звучи много сладко и възбуждащо излизащо от неговата уста. С този него дрезгав глас и тъмно розовия език, който гали думите. 

 - Като се замисля не е толкова зле.

 Устните му се разтвориха, за да каже нещо, но през тях се изтръгна само въздишка когато до нас достигнаха викове и звука от падащи неща. Хари пресрещна погледите ни и проговори.

 - Кога ще...- преди да успее да се изкаже някой извика.

 - Луи, мъртъв си! 

 Изведнъж от нищото бях избутана назад. И после още веднъж. Е, това преля чашата. Силно стиснах очи, за да не изкрещя от гневът породен от грубостта и от детското поведение на момчетата. Тъпанарите бяха минали през нас. Буквално през нас. През малкото пространство по между ни. Сега вече е ясно. Ще хвърчат глави.