Save (Harry Styles)

Part 17: Too late.

"Просто дишай". Това бяга думите, които повтарях в главата си след появата на Джъстин. Сега след като нямах какво друго да направя само това ми оставаше, а само да знаете как ми се иска да му извия врата на 360 градуса. И тази самоуверена усмивка да я залича веднъж за винаги от лицето му. Дявол да го вземе. Колко много го мразя.

 - Ако искате ще ви оставя сами да довършите това, което правихте - каза, отблъсквайки се от стената и доближавайки се до Хари - Но има нещо, което трябва да знаеш.

 Моментално обвих ръце около къдрокоското, избутвайки го зад себе си. Знаех, че не е голяма защита, но все е нещо. Трябваше да предотвратя всеки ход на ангела. Повярвайте ми доста добре го познавам. Здраво заключих пръстите си,в които бях хвана малко по-нагоре от китките на Хари и хвърлих студен поглед на Бийбър, който от своя страна се ухили широко и вдигна дланите си пред себе си в знак, че се предава.

 Тих кикот се изтръгна измежду устните му и леко се приведе напред докато очите му бяха по цялото ми тяло, но спирайки на гърдите ми за малко повече време, а след това на ирисите на Хари.

 - Малко е дивичка, но може да прави чудеса с устата си.

 Премести погледа си от зелените ириси на Хари към моите. 

 - Когато сте готови слезте долу, а аз ще приготвя телата - това беше последното, което каза преди да остави краката си обути в черни прилепнали дънки да го отведат вън от стаята.

 Единственото, което виждах беше само червено. Гняв. О да, бях много ядосана. Трябваше да го убия. Мамка му, трябваше да убия това копеле.

 Само при мисълта за факта, че го оставих жив ме накара да сключа ченето си, карайки го за изпука и зъбите ми да се срещнат едни с други докато в същото време ноктите ми се забиваха в китките на Хари и пръстите ми се напрягаха до счупване.

 До ушите ми достигна звука как момчето зад мен си пое дълбоко дъх, за да проговори, но аз с помощта на пръстите на краката си се извъртях и погледнах нагоре към него с ужасяващ поглед.

 - Какво прави той тук? - изскърцах през зъби едвам сдържайки се да не се разкрещя от гняв.

 За момент зениците на Хари се разшириха при внезапните ми действия, но бързо се осъзна и отговори на въпроса ми.

 - Аз говорих с него по-рано и той каза, че може да ни помогне.

 Сега беше мой ред да бъда шокирана.