Save (Harry Styles)

Part 11: Why am I here?

Някакъв звук подразни ушите ми. Не можах да го различа, но и не исках, защото беше дразнещ като вилица скърцаща по чиния. Опитах да го игнорирам, но той се приближи по-близо до мен. Бавно отворих едното си око, за да забележа фигура над себе си.

 Внимателно се подпрях на лактите си и изстенах от породена болка на врата ми. Все още държах очите си затворени, защото имах чувството, че ще изгорят от вътре.

 - Спящата красавица решила да се събуди - познат глас проговори.

 - Бийбър! Аз не те ли убих? - промърморих тихо, след което клепачите ми се разтвориха, за да срещнат тялото надвесено над моето.

 - Ще ти се.

 Смехът му се разнесе около нас където и да сме.

 Поставих дясната си ръка на врата и започнах да го масажирам докато погледа ми шареше из пространството. Къде се намирах? Никога не съм била тук. 

 Всичко беше бяло. Не, не беше стая, а сякаш няма под и стени. Беше празно и аз лежах на земята.

 - Изглеждаш ужасно, принцесо.

 - Не ми казвай така - изръмжах.

 Той ми подаде ръка, за да се изправя, но аз я премахнах и се оправих сама с положението си. Изтупах дрехите си и проговорих.

 - Къде сме, по Дяволите? - несъзнателно повиших тона си.

 Отговор не последва, но вместо това чух пречупване на кости и след това се строполих на земята с пронизваща болка в левия си крак. Между устните ми идваха само тихи псувни и хленчения, а очите ми бяха силно затворени. 

 - Внимавай с езика, Брияна - дълбок дрезгав глас се скара.

 От нищото се появи мъж с бял костюм като само лицето и дланите му се личаха на този фон. Светлината струеше от него. Както и изглежда това е, ако искате го нарече , кабинета на Бог, от което следва, че това е Рая или по-точно почти Рая.

 - Начукай си го - болезнено се изправих на крака олюлявайки се.

 Секунди след това почувствах как бузата ми гори и главата ми се извърта на една страна.