Кръвта ми застина на място, а мускулите ми за момент спряха да работят. Тялото ми се скова докато беше прилепено от едната страна за стената, а от другата за леденото на Джей. Малко след като устните му докоснаха принодително моито студени иглички полазиха тила и гръблакът ми по цялата му дължина. Топлината сякаш се изпари от мен.
Вече едва усещах хладкия дъх на Бийбър когато той вдигна глава, оглеждайки лицето ми от близо. В мен изгаряше желанието да го ударя, за да се махне, но като опитах да помръдна не успях, защото бях вцепена. Не усещах устните си. Не усещах крайкиците си и най-важното...едва усещах бавно биещото ми сърце.
Ангелът мина с ледения си палец по скованата кожа по дясната ми скула. Повтори го още няколко пъти докато очите му прогаряха дупки в лицето ми, а устните му се разшириха в мазна усмивка.
- Знаеш ли какво? - кафявите му ириси, които в този момент караха мускулите на краката ми да се стегнат от измръзване, се преместина към едва не искачащите ми гърди от роклята - Всичко това ми липсваше.
Всичко това?... Тоест когато се преструваше, че ме обичаш, ли?
- Искам да те имам отново, Бри - Джей пресече погледите ни и миг след това усетих как белите ми дробове се свиват и дишането ми се затруднява.
Натежаващите ми клепачи почти закриваха очите ми, в които от своя страна вече не грееше пламъкът, който Хари предизваше когато ме целува или е близо до мен.
- Спи, принцесо - студените му меки устни за последно се свързаха с моите, а аз дори не можех да протестирам срещу действията му - Аз ще се погрижа за малкото копеле.
Единственото, което придържаше тялото ми от свличане безпомощтно на земята беше твърдото като лед на Джей. Не исках да заспивам или припадам, но дори нямах сили да се боря. Бях безполезна и безпомощна.
Опитах да остана колкото се може по-дълго време будна, но черните петна появяващи се пред погледа ми ми пречеха и затова затворих очи, за последно чувайки думите на Джъстин преди тъмнината да ме превземе.
- Ще бъдем отново заедно някой ден.
***
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Rastgele- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...