Огън. Това беше всичко, което виждах. Адски огън с черни пламъци. Виеше се като ураган нагоре и изпепеляваше всичко по пътя си като го обливаше като вълна. Писъците на ангели и демони заглъхваха в ушите ми докато се опитвах да си пробия път по-близо до сърцето на бедствието.
За момент затворих плътно очи, опитвайки се да изолирам всичко и всички, за да чуя собственото си сърце как лудо бие в гърдите ми и да мога да помисля. Но така и нищо не дойде в ума ми освен образа му. Човекът, който е извън контрол и ако не се осъзнае ще разруши Рая, Ада и Средната земя просто ей така. Без да му мигне окото.
Горещия въздух навлезе в белите ми дробове и излезе чрез въздишка на пресекулки. Бавно отворих очите си, в които вече имаше сълзи, но не от радост, а от мъка и страдание.
- Не, Бри, недей! Той е прекалено силен. - извика Джъстин бягайки към мен, за да ме спре, но вече беше късно.
Оставих скованите ми крака да ме заведат към самоубийството ми. Ускорявах и ускорявах скоростта си, блъскайки всичко по пътя си. Топлината изгаряше кожата ми все по-силно и по-силно, но не ме интересуваше, защото аз бях единствената, която можеше да укроти демоните му и да мине през тъмнината му.
- Би - отекна в съзнанието ми докато го търсех с присвити очи, които пламъците дразниха когато навлизах по-надълбоко в стихията - Трябва да се събудиш.
И тогава го забелязах. Стоеше на колене, главата му беше наведена и силните му ръце падаха свободно от двете страни на тялото му. Това беше всичко, което можех да видя или да се приближа, защото тъмнината избликваше от него и това ми пречеше да го достигна.
- Но щом сънувам защо всичко е толкова истинско? - прошепнах на себе си.
Още щом устните ми се раздвижиха къдриците му потрепнаха и нова силна огнена вълна мина през мен когато очите му стрелнаха към моите. Но те бяха нормални. Нямаше и следа от онези плашешти, празни, черни такива.
- Това не е сън - започна без дори да помръдва, а само говореше в ума ми - Това е близкото бъдеще, което трябва да предотвратиш...Не позволявай да губя контрол...никога...никога...никога.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...