Докато гледах как момчетата отвеждат Хари, за да седне, нещо хвана крака ми. Опитах да го махна без да поглеждам, но хватката беше здрава. Наведох глава, за да видя какво се случва. Добре признавам го...копелето е кораво.
- Пусни ме - заповядах с равен глас.
Трябва да се радва, че му го казвам, а не използвам сила, защото много лесно мога да счупя ръката му на няколко места и също така да я измъкна от рамото му.
- Не - палава усмивка заигра по устните му.
- Ха, значи не ти е стигнало това - несъзнателно се загледа някъде и аз се възползвах от това, за да се измъкна - Нещастник - измрънках.
- Какво каза? - той се изправи едвам с помощта на стената, на която се подпираше.
- Казах...нещастник - най-нагло му го изръсих в лицето.
- Ахам...щом аз съм нещастник, Стайлс какъв е като момиче го защитава - повдигна едната си вежда.
Мамка му, Бог да ми е свидетел пък ако ще и Сатаната, ако не млъкне ще разкъсам сънната му артерия тук пред всички. "Не Брияна, трябва да си силна" викаше подсъзнанието ми. Не трябва да показвам емоция. Безчувствена, безчувствена, безчувствена. Всъщност като се замисля няма смисъл да се занимавам с този идиот. Само губене на време. Имам си по-важна работа.
Приближих се до грубияна на милиметри. Никой мускул не потрепна дори при близостта.
- Не ме изпитвай, не си играй с мен, защото, обещавам ти, ще стъжня шибания ти живот - изрекох го тихо, но така, че той да ме чуе.
Лека усмивка се показа на лицето ми заради изплашеното му изражение. За повече драматизъм се обърнах бавно и при завъртането косата ми се разлюля и направи лек вятър. Краката ми ме отнесоха две крачки напред. Всички студенти ме гледаха сякаш съм убила човек, а повярвайте ми знам какво е да те гледат все едно си гътнал някого. Никой не посмяваше да издаде и звук, но разбира се един едничък глас се разнесе из коридора или по-точно смях. Значи няма да се научи.
- И очакваш да се стресна от това. Ти трябва да се шегуваш - погледите на публиката се отместиха от мен на него и после пак се върнаха, за да разберат реакцията ми. Ето тука вече си имаме сериозен проблем.
Самодоволната ми усмивка стана още по-широка. Жалкото е, че стоях с гръб и не можеше да я види. Постоях на място.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...
