Save (Harry Styles)

Part 19: Your turn will come too.

Полудявам. Просто полудявам. Първо тези сънища, а после и всичко останало. И всички тези въпроси в главата ми. Защо, по дяволите въобще сънувах Хари, а след това и Бийбър? Какво ми става? Защо ако беше сън изглеждаше толкова реално? Все едно наистина се случваше.

 Изпуснах въздишка и стиснах горните си клепачи с долните. Трябва да спра да мисля толкова много. Беше просто сън. Нищо повече. Няма смисъл да си товаря мозъка с това повече и без това няма да се случи отново нещо подобно.

 Тялото ми направи контакт със студените завивки на мекото легло и докато се усетя главата ми се извъртя към спящото тяло на къдрокоското. Поеманията му на въздух бяха равномерни и гърдите му се спускаха и надигаха едновременно с дишането му. Очите ми се повдигнаха по-нагоре към лицето му, за да се спрат на леко разтворените му устни, а след това и на потрепващите му дълги мигли, които си почиваха върху скулите му. 

Хари изглеждаше толкова спокоен в съня си. Толкова сладък като ангел и къдриците му, които се бяха разлели по възглавницата изглеждаха като ореол около главата му. Несъзнателно докато бях легнала настрани с лице към него ръката ми се насочи към една къдрица, която беше паднала пред затворените му очи, но когато пръстите ми съвсем леко докоснаха челото му Хари се размърда. 

 За момент спрях дори и да дишам. Не исках да го събуждам, а само да махна кичура, но разбира се трябваше да разваля всичко и да го притесня докато спи.

 Тихо мрънкане последва от страна на Хари, но така и не се събуди, което ме накара да изпусна насъбралия се въздух в белите ми дробове. И тъкмо когато щях да се обърна на другата страна към вратата топла ръка беше увита около тялото ми. 

 Опитах да се измъкна от хватката му, защото винаги съм мразела гушкането, но той беше прекалено силен дори и докато спи, затова спрях да се боря и се оставих в ръцете му. Внимателно извъртях глава, за да видя лицето му, но не можах, защото беше заровено в косата ми. Тих смях се изтръгна измежду устните ми.

***

 В момента, в който мозъкът ми заработи отново на сутринта единственото, което усещах беше топлината, излъчваща се от тялото на Хари. Ако кажа, че не беше приятно да се събуждаш в прегръдките на някого ще излъжа. И то особено в тези на къдрокоското понеже той е топъл от обикновено те кара да се чувстваш все едно си потънал в горещ пух. А аромата на зелени ябълки, който бях забелязала, че е от шампоана му, имаше успокоителен ефект.