Save (Harry Styles)

Part 8: I want to make him suffer.

 " Ела зад колежа. Чакам те." - Джъстин.

Препрочитах съобщението отново и отново докато отивах на мястото където той искаше да се срещнем. Какво ли иска пък сега този идиот? Заклевам се, че ако не ми върне банките с кръв ще го пребия до такава степен, че да забрави името си и да не иска да се погледне в огледалото.

 Преди да тръгна забелязах, че до започване на лекциите има около 30 минути. Чудя се защо ли Хари отиде толкова рано. Е, това всъщност не ме интересува затова след като се отравя с боклука ще се заема с шпионажа отново.

 С уверени крачки се приближавах до широко ухиления Джъстин. Ох, как ми се иска да изтрия усмивката от лицето му. Той се беше подпрял на стената и имаше цигара между показалеца и средния му пръст. Носеше тъмно сини дънки и черна тениска, с която изглеждаше наистина секси, но аз го виждам по по-различен начин, защото аз знам какъв е.

 - Казвай какво искаш - застанах пред него и попитах студено.

 - Няма ли едно "здравей" първо - пусна вредния цилиндър на земята и го настъпа с десния си крак.

 - Виж, нямам цял ден - не можах да довърша, защото той се изсмя.

 - Какво...трябва да бъдеш бавачка на онова лайно.

 Хвърлих му гневен поглед.

 - Да, точно така - кръстосах ръце пред гърдите си.

 Бийбър изчака малко и проговори.

 - Ще говоря направо - направи пауза - предай ми Стайлс и ще ти върна скъпоценната кръв.

 - Няма начин - бързо отговорих.

 Той постави дланите си от двете страни на лицето ми и се вгледа в очите ми. Объркване си проправи път в ума ми.

 - Той е опасност, Брияна. Той е силен...Дори по-силен от теб. Въпрос на време е да се осъзнае и да се обърне срещу светлината, а това ще е пагубно за всички. Разбираш ли? - звучеше толкова убедително.

 Самодоволна усмивка се намести на устните ми.

 - Лъжеш - заявих.

 Върна ми усмивката.

 - Да, така е - малко след това приближи малко лицето си до моето, така, че да са няколко инча.

 - Мислех, че на ангелите им е забранено да лъжат.

 - Вярно.

 - И да пушат.

 - Ахам.

 Постояхме в тишина точно две секунди.

 - Ако ми го дадеш ще получиш нещо, което от много време не си имала.

 - И какво е то? - много добре знаех какво ще ми отговори, но аз пак попитах.

 Очаквах отговор, но вместо това той сля устните си с моите. Увих ръце около врата му и го притиснах в стената. Не беше много по-висок от мен затова ми беше лесно. Ах, този глупак, наистина ли си мисли, че бих рискувала всичко, за да си легна с него. Това е толкова жалко. 

 Плъзнах коляното си нагоре по крака му докато не стигна до чувствителното му място и го погалих като приложих малко натиск. Езикът ми излезе от устата му и се премести надолу по кожата на врата му. Без да мисля много впих острите си зъби и засмуках силно, повече от необходимото, за да го заболи.

 - Майната ти, кучко - избута ме от себе си - Какво си позволяваш?

 - Ами след като ти ми открадна запасите...- изчистих устата си с помощта на опакото на ръката си - Което ми напомни.

 Свитият ми юмрук се стовари на лявата му буза. При силния удар момчето се стовари на земята по гръб, а аз от своя страна седнах на кръста му и започнах да го налагам първо с дясната после с лявата ръка. Спрях за известно време, за да видя в какво положение е сега. Цялото му лице беше в кръв. Чудесно.

 - Помня последния път, в който бяхме застанали по този начин, но тогава бяхме голи. - изкашля се.

 Изведнъж усетих как кръвта ми кипва и бузите ми почервеняват от гняв. Това ме накара да се изправя и да го ритам в ребрата многократно. Между устните ми излизаха само псувни по негов адрес. Адреналинът течеше във вените ми и това, според мен, е най-приятното усещане. Като дрога е.

Реших да не го убивам и се заслушах. Пулсът му е слаб, но достатъчен. 

 - Ако не оставиш Хари на мен...следващия път няма да доживееш утрешния ден, обещавам. - изплюх се върху него и се отдалечих с още по-широка самодоволна усмивка. Копелето си го получи и то тъпкано. Сигурно се чудите защо не го убих. Е, това е много просто, искам да го накарам да страда точно както и аз заради него.