He is the devil 2

3. Всеки има нужда от ново начало!

Гледна точка на Елизабет

Бях в бижутерийния ми магазин с Ливай. Да, точно така, основах си собствен бизнес. Всъщност това ми е наследство от нашите, но баба и дядо се грижеха за него, докато аз убивах хора и вършех незаконни неща. Но вече съм нов човек, не се дрогирам, не убивам хора, нищо общо с предишната Елизабет. Сега водя спокоен и нормален начин на живот с Ливай. С него все още сме заедно и съм много щастлива. Обичам го, той е мъжът на живота ми.

Все още поддържам връзка с Теса, Джонсън, дори с Ванеса. Знам, че имало ново момче в екипа, но не съм разпитвала. Джон постоянно ме умолява да се върнем, но не искам отново да се забърквам в това.

-Mi princesa, гладна ли си?-попита Ливай и аз го погледнах.

-Малко.-отговорих и той се приближи към мен, като постави нежна целувка на устните ми.

-Ще отида да взема нещо за ядене!-каза и аз кимнах. Взе пари и излезе от магазина. Извадих телефона си и започнах да разглеждам социалните мрежи. Нямаше нищо интересно. Чух малкото звънче над вратата да дрънчи и вдигнах поглед от телефона. Джонсън влезе в магазина и му се усмихнах.

-Хей, какво става?-попитах го, а той изпуфтя и прокара пръсти през мръснорусата си коса.

-Гилински се върна! И доведе някаква "хакерка".-отговори като сложи въздушни кавички.

-Хакерка?-наклоних леко глава объркано.

-Да! Иска да я вкара в отбора и Джон е съгласен. Ще я вкара просто така без да премине теста, представяш ли си?-отвърна той изнервено.

-Да разбирам, че не я харесваш?-повдигнах вежда.

-Има нещо в нея, което не ми харесва. И има акцент, който не мога да разпозная.-обясни Джак и Ливай влезе в този момент.

-А...здравей, Джак!-поздрави го той и остави кутиите с храна на малката, стъклена масичка.

-Здравей!-отвърна вяло Джонсън.

-Какво му има?-попита Ливай и се обърна към мен.

-Гилински довел някакво момиче и искал да я включи в екипа, но Джонсън не я харесва особено.-обясних накратко и Ливай кимна.

-Значи Гилински се върна? Преодолял ли е Ванеса?-попита той и седна на черния, кожен диван до Джак.

-Явно я е преодолял, защото тази му е гадже.-отговори русокосото и с Ливай се погледнахме изненадано. И двамата не очаквахме да чуем това, защото си мислехме, че Гилински все още обича Ванеса. Доколкото знам тя го обича и не мисли да се отказва от него, защото обмисля да се върне.

-Е, това не го очаквах...-казах и Джонсън ме погледна.

-Аз също! Откакто вие напуснахте, Ванеса изчезна и Тейлър замина, мафията буквално пропадна.-изпуфтя той.

-Всеки има нужда от ново начало.-отвърнах.

-Но защо не искате да се върнете?  Беше ни много добре заедно! Победихме мафията на Барбара и се издигнахме. Бяхме непобедими, защо трябваше да се разделяме?-попита тъжно и аз въздъхнах.

-Не можем винаги да се занимаваме с това, Джак. Трябва да живеем нормално, а не постоянно да излагаме живота си на риск. Трябва да създадем семейство, да се радваме на децата си, да работим нормална работа и да се справяме с проблемите в ежедневието.-обясних, а той направи странна физиономия.

-Това е скучно! И защо ми говориш за семейство и деца? Да не би да си бременна?-попита и с Ливай започнахме да се смеем.

-Не! Изобщо не сме мислили за деца, моля те! Рано ми е още.-казах през смях, а Джонсън се изправи от дивана.

-Както и да е, аз ще тръгвам! Утре може да намина пак.-отвърна той.

-Прати поздрави на Теса и Ноа.-извиках му преди да излезе от магазина, а той само кимна.

Седнах на дивана до Ливай и се облегнах на рамото му. Той постави целувка върху челото ми и взе тарелката с пържените картофки като ми подаде един в устата. Аз се засмях и се протегнах, за да си взема хамбургера.