He is the devil 2

67. The end

Всички се втурнаха към новото семейство, за да им честитят, а аз не отделях поглед от мъжът облечен в черен костюм. Какво прави тук? Ако провали сватбата, кълна се че ще го убия вече. Взирахме се един в друг и никой не знаеше какво да направи.

Разбутах тълпата, за да стигна до него и да му кажа да се махне, защото не искам да провали сватбата на Ноа и Теса. Няма да позволя да го направи. Обещах, че докато не свърши тази сватба няма да има проблеми. Минах покрай Бруклин, но се спрях, защото се беше запътила към тортата. Ще я заобиколи, нали? Кажете ми, че няма да се блъсне... Блъсна се. Тортата падна върху нея и всички забиха погледите си върху падналото момиче, което беше цялото в глазура.

-Ах, да ти и...Кой сложи това нещо тука, бе? Неговата кожаа, ще го убия!-започна да вика и да псува. Хванах се за главата и затворих очи.

-Има още една торта. Предположих, че може да се случи нещо такова.-обяви Елизабет по микрофона и си отдъхнах.  Обърнах се и отново закрачих към Гилински, но го изгубих от погледа си. Къде изчезна пък сега?

Огледах се и усетих някой да обвива ръката си около кръста ми. Подскочих и бях готова да го ударя, защото си помислих, че може би е Гилински, но всъщност беше Диего.

-Хей, защо се стряскаш?-засмя той и постави целувка върху устните ми.

-Аз...търсех един човек.-обясних, а той повдигна едната си вежда.

-Кой е този човек?-попита отново.

-Предполагам, че аз съм този човек!-чух гласът на Гилински и двамата с Диего се обърнахме. Мексиканецът веднага сви ръцете в юмруци и можех да усетя, че гневът във него се надига.

-Спокойно! Аз ще се оправя. Отиди и извикай Майкъл, чу ли?-помолих го и обърнах лицето му към мен. Погледът му омекна и кимна леко. Погледна за последно към Гилински и отиде да търси брат ми.

-О, Майк се е върнал. Как е?-попита Джак и аз го погледнах сериозно.

-Защо си тук?-попитах направо и скръстих ръце пред гърдите си.

-Дойдох да опитам за последно да си те върна. Ванеса, обичам те и знам, че с това не мога да променя нищо, но поне ми дай шанс да ти покажа, че съм се променил. Нужна си ми. Нужна си ми, за да живея! Ти си моят живот, моля те не ме оставяй. Няма да оцелея без теб.-започна да ме умолява, но аз не исках да повярвам на думите му. Дори и да казваше истината, между нас всичко приключи. Вече не ми влияе така. Няма го онова усещане, което ме подлудяваше. Нямаха ги тръпките по тялото ми щом ме докоснеше. Нямаше ги чувствата.