He is the devil 2

14. Засега нищо не може да се каже!

Изкарах целия си гняв на пътя. Карах толкова бързо, че дори не знам как съм жива. Няколко пъти щях да се блъсна, но важното е, че победих и спечелихме състезанието.

Спрях колата и тълпа от хора ме заобиколи. Изобщо не ми беше до това сега. Искам да изравня матрьошката със земята. Слязох от колата и всички започнаха да ме поздравяват. Изведнъж както всички се надвикваха някой свирна и те замълчаха. Към мен се приближи висока мъжка фигура. Беше с черен костюм и слънчеви очила. Защо ми е толкова познат? Мъжът свали очилата и тогава усмивка се появи на лицето ми.

-Марчело?-попитах и той се усмихна.

-Ванеса, каква приятна изненада! Не знаех, че си част от тази мафия.-отвърна той и се прегърнахме.

-Баща ми я ръководи.-казах и той изглеждаше изненадан.

-Ако знаех, че ти е баща нямаше да се обзалагам с него. Сега изгубих много пари.-засмя се той.

-Федерико тук ли е?-попитах и в този момент се появи и той.

-Ванеса!-извика той и ме прегърна.-Колко време мина? Имам чувството, че не съм те виждал цяла вечност.-каза радостно. Федерико е синът на Марчело. На моите години е и с него се разбирахме много добре, когато бях в Италия. Татко разбута тълпата около нас и се приближи. Изглеждаше объркан от това, че се прегръщах с противниците.

-Какво става тук?-попита объркан.

-Кларк, защо не каза, че дъщеря ти е Ванеса? Тя беше част от нашата мафия преди време и много добре знам как се състезава. Нямаше да се обзалагам за толкова много пари.-отговори Марчело.

-Ами аз не знаех, че тя е била част от вас.-каза татко и ме погледна. Аз му се усмихнах невинно и останалите от отбора се появиха.

-Е, вие победихте така, че изглежда трябва да ви дам чека с 800 000 долара.-обади се Марчело и извика един от бодигардовете си. Той бръкна в джоба и изкара бял плик, който го подаде на татко. Татко отвори плика и погледна парите, след което се усмихна и подаде ръка, за да се здрависа с Марчело.

-Хубаво е да се водят облози с теб, Марчело!-каза татко.

-Същото важи и за теб, Джон. Рядко попадам на сериозни мафии като вашата. Ще се радвам ако излезем довечера на някой клуб. Да отпразнуваме победата ви, както и да си поговорим за някои неща.-предложи Марчело.

-Оо, непременно трябва да се позабавляваме. С Ванеса имаме да си говорим за много неща.-добави Федерико.

-Вие познавате ли се?-обади се Гилински и се обърнах към него.

-Да.-отговорих просто и той щеше да каже още нещо, но не му дадох възможност.-Ще излезем довечера, имаме нужда да разпуснем малко.-казах и те кимнаха.

-Е, тогава ще се видим довечера. Ще ви изпратя часа и адреса на мястото по-късно.-отвърна Марчело и тръгнаха.

Обърнах се към останалите и погледнах към Алекса. Направих няколко крачки напред към нея и присвих очи. Хванах я за ръката и я стиснах.

-Няма да ти се размине, запомни го! Не знам какво замисляш, Путин, но ще разбера и тогава ще искаш да не си се заяждала с нас. С мен!-изсъсках в лицето ѝ и пуснах ръката ѝ.

-Ванеса, всичко наред ли е?-попита татко и аз го погледнах.

-За сега нищо не може да се каже!-отговорих и се качих в колата си. Запалих и потеглих към вкъщи.

Гледна точка на Гилински

Всички се прибрахме, за да се приготвим за довечера. Не знам какво ѝ стана на Ванеса, че се държа така с Алекса. За Бруклин разбирам, но нея никога не съм я виждал толкова ядосана. Всички се държат ужасно с Алекса.

-Няма да ходим довечера никъде, нали?-попита Алекса и аз я погледнах странно.

-Защо?-отвърнах на въпроса ѝ с въпрос.

-Защоти лицето ми е посинено от психичноболните мафиотки. Тялото ми е в рани и мисля, че това е достатъчно, за да не излизаме!-отговори изнервено тя и аз въздишах.

-Трябва да отида, все пак съм дясната ръка на Джон.-казах и тя повдигна вежда.

-Или просто искаш да следиш Ванеса дали ще се зарибява с онзи италианец?-попита тя. И какво ако искам това?

-Ванеса няма нищо общо! Трябва да съм до Джон.-отвърнах и тя извъртя очи.

-Добре, но ще ходиш сам!-скръсти ръце и аз кимнах.

-Окей!-отговорих и отидох в банята, за да си взема душ.