He is the devil 2

16. Няма да чакам вечно...

Гледна точка на Тони

Ливай се появи и първото нещо, което направи беше да целуне Елизабет. Наистина не мога да разбера защо е с него? Да, брат ми я нарани, но можеше да намери някой по-нормален. Та тя дори не изглежда истински щастлива с него.

-Ей, видях Ванеса и Гилински да се карат отвън, след това се целунаха и спрях да шпионирам.-каза той.

-Най-накрая да направи нещо умно този човек.-извъртя очи Елизабет. Тук е права, Гилински откакто е с тази е станал много зле. Не е същото копеле, с когото убивахме заедно хора и с когото забивахме яки мацки.

Като говорим за вълка...Гилински се приближи към нашата маса и взе бутилката с уиски като я надигна. Изпи няколко големи глътки и присви очи.

-Ей, остави ми уискито!-скара му се Теса.

-Къде остави Ванеса?-попитах и той ме погледна.

-Навън.-отговори и отново отпи от бутилката. Взех я от ръцете му, защото нямаше да последва нищо хубаво.

-Сама ли я остави бе, идиот?-обади се Бруклин и той кимна.

-Значи първо се карате, след това я целуваш и я оставяш сама навън?-попита объркано Теса.

-Да...-отговори той, а Елизабет се хвана за главата.

-Господи, ти наистина си много зле! Гилински, ако не си върнеш Ванеса няма да намериш друга като нея. Няма да има друго момиче, което да е толкова лудо, че да те обича до живот. И не ми споменавай Алън!-прекъсна го тя, защото знаеше, че щеше да спомене Алекса.

-Ще спрете ли да ми се бъркате? Ванеса е в миналото, забравих я!-каза сигурно и в този момент Ванеса се появи. Гилински се обърна и я видя. Загази го, пич...

-Така значи...-скръсти ръце тя и го погледна сериозно.-Целувката преди малко не значеше нищо, а? И нека да ти припомня. Ти целуна мен! Не аз теб, ти мен! Осъзнаваш ли, че в момента си противоречиш? Казваш едно, а действията ти говорят друго. Но знаеш ли? Аз няма да чакам вечно да ти светне ламптата!-предупреди го тя и се обърна на петите си. Той само въздъхна и покри лицето с шепите си.

-Времето ти изтича, брат. И под време имам предвид търпението на Ванеса.-потупа го Ливай по гърба.

***

Нямах си и на представа колко е часа. Единственото нещо, което искам в момента е Елизабет. Това момиче не е за изпускане. Не ми пука, че е обвързана. Никой не може да ми устои. Аз получавам това, което поискам. Винаги!

Отидох при нея на дансинга и започнах да танцувам с нея. В едната си ръка държеше чаша с някакъв алкохол, а другата я беше вдигнала и се наслаждаваше на момента. Застанах зад нея и обвих талията ѝ с двете си ръце и зарових лице в свивката на врата ѝ. Започнах да поставям целувки, а тя не ме отблъсна. Точно така...

Задърпах я към тоалетните и заключих вратата. Не изглеждаше много адекватна, но и аз не оставах по-назад. Пикото и алкохола не са много добра комбинация.

Притиснах я в стената и слях устните ни. Тя ми отвърна и остави на мен да контролирам ситуацията. Добро момиче! Езиците ни затанцуваха своя танц, но изведнъж тя ме бутна. Явно се е осъзнала с кого всъщност е.

-Това е грешно!-каза изплашено и аз се усмихнах. Отново се приближих към нея и поставих едната си ръка на бузата ѝ, като я погалих леко с палеца. Погледнах я в кафявите очи и потънах в тях.

-Понякога грешките се оказват най-правилния ни избор!-отвърнах и тя изглежда се обърка.-Заслужаваш някого, когото да те направи щастлива, Елизабет! Дори да е само за малко.-поставих кичур коса зад ухото ѝ и лицата ни бяха на милиметри едно от друго.

-Но аз съм с Ли...

-Шшт...-прекъснах я и отново слях устните ни. Тя отново ми отвърна и задълбочих целувката. Както казах, получавам това, което искам...