He is the devil 2

18. Ще се омъжиш ли за мен?

-Какви ги говориш?-попитах шокирано Джонсън, а той кимна.

-Скъпата приятелка на Гилински всъщност не е това, за което се представя.-повтори той, а аз не бях чак толкова изненадана от тази новина. Знаех си, че замисля нещо!

-Знаех си...-измрънках.

-Какво ще правим сега? Ще кажем ли на Гилински?-попита той, а аз го погледнах.

-И да му кажем, няма да повярва. Трябват ни доказателства, а докато се сдобием с такива ще бъдем внимателни. Не трябва да подозира, че знаем нещо.-отговорих, а той кимна.

Някой излезе от завода и Джонсън веднага млъкнахме. Скрихме се зад колата ми и след малко Тони се появи, като ни гледаше странно.

-Какво правите?-попита той и ние си отдъхнахме. Изправихме се и с Джонсън се засмяхме нервно.

-Ние такова...проверявахме гумите дали са меки. Сякаш едната ми се струва леко спаднала.-отговорих и Джонсън кимна енергично.

-Да и аз мисля така.-съгласи се той, а Тони продължаваше да ни гледа странно.

-Окейй...-каза и отключи колата си.

-Ти къде отиваш?-попитах го, а той се усмихна леко.

-Ами...имам малко работа.-отговори бързо и се качи в колата си. С Джонсън се спогледахме и той потегли.

-Защо не му каза за Алекса?-попита ме Джонсън.

-Защото нямаме доказателство, а и на него не му пука.-отговорих.

Гледна точка на Елизабет

Бях в магазина и подреждах новите бижута. От както бяхме в този клуб, не мога да спра да мисля за Тони. Какво ми става? Помня всеки един момент. И се чувствам ужасно, че позволих да се случи такова нещо, но не можех да го спра. Когато ме погледна в очите, сякаш ме хипнотизира. Контролираше ме.

Чух звънчето на вратата да издава звук и погледнах натам. В този момент сякаш съдбата искаше да ме обърка още повече. Тони влезе в магазина и се усмихна. Не знам защо, но и аз се усмихнах и усетих нещо в стомаха си.

-Мога ли да ти помогна с нещо?-попитах любезно, а той огледа наоколо.

-Искам да купя една гривна.-отговори той.

-За момиче ли?-попитах. Ама че глупав въпрос Елизабет!

-Не, за момче!-отвърна съркастично.-Разбира се, че за момиче.

-Ъм...добре.-измрънках и започнах да му показвам най-различни модели.

-Искам най-хубавата. Довечера с мен ще е една много яка мацка и трябва да я впечатля.-каза той и не знам защо, но се издразних. Какво пък ѝ е толкова специалното, че да ѝ купува гривна?

Изкарах му една много красива и нежна гривна с висулка. Той я огледа и кимна леко. Изкара портмонето си и в този момент Ливай влезе.

-Тони, какво правиш тук?-попита той объркано.

-Дойдох да купя гривна.-отговори Тони незаинтересовано.

-Окей...Елизабет!-каза Ливай и дойде при мен зад витрината. Бръкна в джоба си и го погледнах леко объркано. Той изкара малка червена кутийка и падна на едно коляно. Господи...-Mi princesa, ти си най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми. Искам да създам семейство с теб и да се радваме на живота заедно. Ще се омъжиш ли за мен?-попита притеснено, а аз бях в шок. Изобщо не очаквах това. Ами сега? Готова ли съм за тази крачка в живота си?

Тони наблюдаваше отстрани, а Ливай очакваше отговора ми. Погледнах към Тони, а той извърна поглед. Отново върнах погледа си на Ливай и се усмихнах.

-Да!-отговорих и той се усмихна широко. Изправи се и ме прегърна. Постави пръстена на пръста ми и се целунахме.

-Аз ще оставя парите тук. Задръжте рестото.-обади се Тони и взе гривната. Излезе бързо от магазина и затръшна вратата. Какво му стана?