He is the devil 2

40. Тръгвай си!

Гледна точка на Тони

Всички бяхме в болницата. Джон обикаляше напред-назад притеснено из коридора. Ноа успокояваше Теса, а Елизабет просто беше забила поглед в прозореца на стаята на Ванеса. Докторите казаха, че ще се оправи и е извадила късмет. Има мозъчно сътресение, две пукнати ребра и лявата ѝ ръка е счупена. След такъв сблъсък дори не знам как е жива. Състоянието ѝ е все още критично и докторът ни посъветва да я оставим да си почива. Това момиче преживя толкова много и въпреки всичко се бори до край.

Застанах до Елизабет и аз също забих поглед в момичето, което спеше на болничното легло. Навсякъде имаше системи и апарати около нея. Лицето ѝ беше в рани и синини.

-Не мога да повярвам, че Гилински е такъв предател.-промълви едва доловимо Елизабет.

-Аз също. Не го очаквах от него. Мислех, че я обича.-отвърнах, а тя се изсмя сухо.

-Никога няма да се промени. Винаги ще си остане същото копеле. За момент повярвах, че Ванеса е способна да го промени, но не. Този човек ще си остане боклук.-поклати глава и аз въздъхнах.

Погледнах към нея и видях колко беше уморена. Нормално. Висим тук от 12 часа и само Бруклин си тръгна, за да свърши някаква работа, която Джон ѝ нареди. Не ни позволяваха да влизаме при Ванеса, за да не влошим случайно състоянието ѝ, но единствения човек, който можеше да го направи беше Гилински.

Ливай не обръщаше особено внимание на момичето до мен и реших да поема контрола над това. Не знам, но Ванеса може би беше права. Аз се влюбвам. Постоянно мисля за Елизабет. Заспивам с мисълта за нея, будя се с мисълта за нея, храня се с мисълта за нея...Дори станах нерешителен. Не мога да взема едно просто решение, защото се притеснявам дали ще ѝ хареса. Казах, че всичко е само за една нощ, но жестоко съм грешал. Намериш ли правишния човек, няма как да е само за една вечер.

-Елизабет, може ли да поговорим?-попитах и тя ме погледна.

-За какво?-отвърна и аз се почесах зад врата. Дали е добра идея да говорим точно сега за това? Или трябва да изчакам още няколко дена? Виждате ли? Не мога да взема решение за нищо.

-Ами... за нас, за...

-Тони, няма за какво да говорим! Всичко е ясно.-прекъсна ме тя, а аз присвих вежди.

-Не, не е. Нищо не е ясно.-повиших леко тон, а тя извъртя очи.

-Тони, остави ме. Ти сам каза, че всичко е за една вечер. Аз съм щастлива с Ливай. Обичам го и точка.-отвърна уверено тя и аз поклатих глава. Защо трябва да лъже? Ясно виждам в очите ѝ, че не е така.