He is the devil 2

53. Няма да се откажа от нея!

Гледна точка на Елизабет

С Тони бяхме на дивана в хола, като главата му беше в скута ми, а аз си играех с косата му. Как може да има толкова къдрава коса? И как може да изглежда толкова прекрасно? А как ли ще изглежда с изправена коса?

-Тони, чудел ли си се как ще изглеждаш с изправена коса?-попитах го и той ме погледна.

-Мм...нее?-отвърна, като ме гледаше объркано.

-А искаш ли да видим как ще изглеждаш?-попитах развълнувано.

-Не!-отговори той и аз станах.

-Добре, отивам да взема пресата.-казах и тръгнах към стаята си.

-Не, Елизабет! Чакай...-чух го да вика, но не му обърнах внимание.

Започнах да изкачвам стълбите, докато не стигнах етажа, където беше стаята ни с Тони. Решихме да бъдем в една стая, защото все пак сме заедно.

Влязох в стаята и отидох в банята, за да взема пресата. Отворих шкафчето под мивката и я взех, но несесера с гримовете също привлече вниманието ми. Ами какво, ако...? Усмихнах се подло и взех гримовете. Не пречи да експериментираме.

Върнах се при къдравелкото, а той като видя пресата и гримовете окори очи. Изправи се от дивана и аз оставих нещата на масата.

-Елизабет, не! Нали не мислиш да мацаш и лицето ми?-попита той, а аз просто се усмихнах.

-Защо не? Ще бъде забавно.-отвърнах и той въздъхна. Хвана се за главата и ме погледна.

-Не!-каза категорично, а аз направих кучешка физиономия.

-Моляя...

-Избери си каква да бъдеш! Лоша или сладка, не може и двете.-отвърна троснато, а аз не спирах да го гледам умолително.-Оф, добре! Как да ти откажа?

-Не можеш.-повдигнах рамене и включих пресата да загрява. Ох, толкова се вълнувам.

Разделих косата му на сектори и взех един кичур. Започнах да го изправям и беше толкова странно. Продължих с останалата коса, а крайният резултат беше изумителен. Това момче е секси по всякакъв начин.

-Мамка му, Тони! Изглеждаш...уау.-възкликнах, а той ме погледна.

-Не е смешно.-отвърна той намръщено.

-Не се шегувам, миличък! Секси си.-уверих го и той се усмихна леко.

-Секси значи, а?-повдигна вежди и се изправи. Постави ръце върху талията ми и ме придърпа към него.-Явно трябва да започна да се изправям.

-Нека да видим и как ще изглеждаш с малко грим.-отвърнах като малко дете и се отделих от него. Той само въздъхна отчаяно и отново зае мястото на табуретката. Не знам какво ми става, просто някои дни съм голямо дете. Случва се рядко да съм в такова настроение.

Гледна точка на Гилински

С майка ми бяхме в кухнята и приготвяхме вечерята. Така де, тя вършеше по-голямата част от работата, аз просто ѝ помагах от време на време. Не можех да се съсредоточа върху нищо. Мислите ми бяха заети от Ванеса. Не мога да спя вечер, защото я сънувам и това ми се отразява зле. Всеки път, когато затворя очи изниква нейният образ, а след това и мексиканският задник също се появява и започват да се натискат. Мамка му, не мога да мисля трезво!

-Джак, ще ми подадеш ли солта? Ехо...-майка ми щракаше с пръсти пред лицето ми, с което успя да ме изкара от транса, в който бях попаднал.

-Какво казваше?-попитах разсеяно и тя скръсти ръце.

-Отново мислиш за нея, нали?-повдигна вежда и аз въздъхнах тежко.

-Толкова ли ми личи?-попитах и тя кимна.-Какво да направя? Обичам я! Обичам я прекалено много, за да я пусна.

-Джак, направил си ужасни неща. Постави се на нейно място. Нормално е да се държи така с теб.-отвърна майка ми и взе солницата от плота.

-Знам, но...ако все пак ме обича би ми простила, нали?-предположих и жената пред мен се усмихна леко.

-Скъпи, не е толкова лесно да простиш такова нещо на човек, на когото си имал толкова много доверие. Все пак се опита да я убиеш. А дори и да ти прости, няма да е толкова лесно. Може да минат месеци или години, докато отново е готова да бъде с теб. Изгуби доверието ѝ, Джак. Ще бъде по-трудно отколкото си мислиш.-обясни тя и аз кимнах.

-Знам...просто не искам да я изгубя. Искам отново да е само моя. Искам да прекарам живота си с нея, разбираш ли? Защо трябваше да направя тези неща?-покрих лицето си в шепите ми. Усетих нечия ръка да разтрива нежно гърба ми, а след това усетих и парфюма на майка ми.

-Би направил всичко за нея, нали?-попита тя и аз я погледнах.

-Разбира се! Няма да се откажа от нея.-отговорих.

-Тогава ѝ дай време. Не я наранявай повече, не се замесвай с мафията им и най-вече се откажи от тези две рускини, които промиха мозъка ти.-посъветва ме майка ми и аз я погледнах. Само, ако знаеше, че не е толкова лесно и че животът ѝ е в опасност, ако се откажа от тях.

-Ще...ще опитам.-отвърнах тихо и тя се усмихна топло.

-Отиди да поспиш малко, имаш нужда. Аз ще довърша вечерята и ще те извикам, когато е готова, става ли?-предложи мама и аз кимнах. Поставих целувка на бузата ѝ и се запътих към стаята си.