He is the devil 2

11. Ванеса е в миналото.

Гледна точка на Гилински

Ванеса се качи в колата си и започна да дрифти. Вдигна се пушек от търкането на гумите в асфалта. Въртеше колата като пумпал. Мамка му, бива си я. След като приключи с дрифтенето спря колата и слезе от нея. По асфлта бяха останали отпечатъци от черни кръгове.

-Кой иска да пробва?-попита тя и Бруклин се качи в ламбото си.

-Нека да поизтъркаме гумите на това бебче.-каза тя преди да затвори вратата и да запали колата. Настъпи рязко газта и се чу свиренето на гумите ѝ. Зави колата, но опитът ѝ за дрифт не се получи.

-Завий рязко! Довери се на колата.-извика Ванеса и Бруклин кимна. Отново потегли напред и този път зави рязко. Опитът ѝ беше успешен и направи още няколко. Спря колата и слезе от нея.

-Ще ги разбия тези мърши след два дена!-извика надъхано Бруклин. Дадоха си пет с Ванеса и Ливай запляска.

-Много добре, сестричке, но гледай и се учи от професионалиста!-каза той и Бруклин се изсмя.

-Давай да те видим!-предизвика го тя и той се качи в колата си. Запали и колата изръмжа. Ливай погледна към сестра си, а тя повдигна вежди.-Ау, какво коте. Нищо в сравнение с моя звяр!-засмя се Бруклин, а той само извъртя очи. Натисна газста и потегли. Преди да направи завоя и да се завърти, колата му угасна.

-Не ѝ давай чак толкова газ! Остави се на колата да те води.-посъветва го Ванеса. Ливай кимна и отново опита. След няколко неуспешни опита най-накрая успя.

-Какво стана бе, професионалиста?-присмя му се Бруклин, а той присви очи.

-Бях разсеян...-отвърна той.

-Така ще кажеш.

-Нека аз да ви покажа как се прави!-обади се Теса надъхано и се качи в аудито си. Запали и потегли. Зави рязко и опитът ѝ да дрифти беше успешен. Завъртя се още няколко пъти и се върна при нас.

-Ето това искам да видя на състезанието! Бъдете уверени и не го премисляйте толкова. Доверете се на колите си.-каза Ванеса и погледна към мен.-Хайде да те видим, Гилиснки!-кимна ми тя и аз се качих в Поршето. Запалих и натиснах педала за газта до край. Карах няколко метра напред и завих рязко, но колата изгасна. Какво стана? Запалих и отново опитах, но не се получи.

Докато се чудех какво се случва, Ванеса се качи в колата при мен. Погледнах я леко объркано. Странно ли е, че усетих нещо? Сърцето ми  забърза ритъма си и кожата ми настръхна.

-Дай да пробваме отново?-каза тя и аз кимнах. Запалих отново колата и потеглих бавно.-Добре, сега забързай малко.-послушах я и натиснах по-силно педала.-Завий рязко!-направих каквото каза и наистина се получи. Усмихнах се и я погледнах.-Браво на теб.

Направих още няколко пъти и може да се каже, че вече бях мастър. Чувството отново тя да е близо до мен е странно...хубаво е. Почувствах се по-уверен в себе си и дрифтих. Върнахме се при останалите и слязохме от колата. Елизабет реши да се пробва тя и започна с опитите. По едно време Тони се качи при нея, за да ѝ помогне. Ливай не изглеждаше много доволен от това, но не каза нищо.

Алекса дойде при мен и аз я прегърнах през раменете. Поставих целувка на челото ѝ, а тя ме погледна. Изглеждаше малко ядосана.

-Всичко наред ли е?-попитах.

-Не знам! Наред ли е всичко, Джак? Откакто беше с Ванеса в колата си много ухилен. Какво, старите чувства да не се връщат?-попита троснато.

-Казах ти, че няма от какво да се притесняваш! Ванеса е в миналото.-уверих я. Истината беше, че не съм сигурен дали чувствата ми към нея някога са си отивали...

Ноа също се пробва да дрифти и му се получи. Теса беше много щастлива от този факт и веднага му се нахвърли, след като слезе от колата си. Връзката на тези двамата е много силна. Отдръпнах погледа си от тях и погледнах към Ванеса. Изглежда се радваше за приятелката си, защото се усмихваше. Вятърът разроши леко косата ѝ и тя прибра един кичур зад ухото си. Изглеждаше толкова добре. Беше невероятна...

Тони отиде при нея и я извика. Двамата се отдалечиха и аз присвих леко очи. Къде отиват? И защо са толкова близки, мамка му? Усетих някой да ме дърпа за ръката и отместих поглед.

-Джак, от пет минути те викам.-измрънка Алекса.

-Какво има?-попитах и тя извъртя очи.

-Ще тръгваме ли?

-Да, да, ей сега.-поклатих глава и отидох да кажа на останалите, че ще тръгваме. Ванеса и Тони все още ги нямаше и тръгнахме.