He is the devil 2

44. Май си разменихме ролите?

Гледна точка Елизабет

Отидох да пострелям малко, защото появата на Гилински ме изнерви. Не мога да го позная. Ако преди беше копеле, то сега е още по-голямо копеле. Наистина си мислех, че любовта към Ванеса ще го промени, но явно съм грешала. Ако изобщо е бил влюбен в нея. Дори не мога да повярвам, че обвинява нея. Да, променихме се, но не към лошо, а напротив. Станахме по-добри. Мафията се издигна, защото тя ни сплоти. Наистина в началото я мразех, но после като я опознах и разбрах, че всъщност не е лоша. И това да ти пука за някого не е толкова зле.

Освен изнервена, бях и объркана. Всичко това, което се случи с Ливай и Тони ме обърка. Наистина ли съм влюбена в брата на бившия ми? Чувствам се различно, когато съм с него, но дали той е способен да ми отвърне със същото? До последно говореше, че всичко е за една вечер. Ако и той е като Гилински и иска да ме използва? Но защо му е да го прави? Ох, много съм объркана...

Взех един пистолет и го заредих. Застанах на няколко метра от едната мишена и се прицелих. Натиснах спусъка, но пропуснах. Опитах още няколко пъти, но отново не оцелвах мишената. Какво ми става? До сега не съм пропускала.

-Май не ти върви?-чух така познатия глас на Тони и се обърнах. Само това ми трябва сега да ми се подиграва.

-Остави ме!-отвърнах и отново се обърнах към мишената.

-Май си разменихме ролите?-засмя се леко, а аз се усмихнах. Защо ми влияе така? Дори и да не съм в настроение, само като чуя гласа му и ме кара да се чувствам по-добре. Също, както Тейлър...

-Казах да ме оставиш!-повторих по-настоятелно. Искам да е тук при мен, но не искам да ме обърква още повече. Той не отговори нищо и след малко усетих две ръце да се увиват около талията ми. Тялото ми настръхна, а горещият му дъх се разбиваше в кожата ми.

-Хайде, Елизабет! Оцели тази мишена.-прошепна в ухото ми. Мамка му, този човек ме побърква. Отново се прицелих в мишената и дръпнах спусъка. Този път я оцелих.-Точно така, просто трябва да се концентрираш.-добави той и аз се обърнах към него.

-Не стрелям за първи път, Тони! Не ме мисли за саката.-казах и той се усмихна. Лицата ни се намираха на милиметри едно от друго.

-Повярвай, никога не съм си го помислял.-отвърна тихо и започна да се приближава още повече към мен. Погледа му се заби в устните ми, а аз затворих очи. Очаквах с нетърпение да усетя устните му върху моите. Това усещане ми беше любимо.

Но фантазиите ми се разбиха, защото някой изтърва нещо. С Тони веднага се отделихме и погледнахме към източника. Ванеса беше изтървала някакъв пистолет.

-Ъм, аз... такова...извинете.-промълви неловко и излезе от стаята. С Тони се спогледахме и аз оставих пистолета на масата. Настъпи неловка тишина и никой не казваше нищо, затова реших да последвам примера на Ванеса и излязох.

Гледна точка на Тони

Елизабет излезе от стаята без да казва нещо, а аз се проклех наум, че не довърших започнатото. Мамка му, бях на път да ѝ кажа как се чувствам. Ванеса точно сега ли намери да дойде? А аз точно сега ли събрах смелост да ѝ кажа? Ъгх, такъв съм идиот!

Излязох от помещението и се качих горе при другите. Брат ми разговаряше с Ноа и Джонсън, Теса беше в кухнята, а Бруклин до басейна и пушеше трева. Елизабет се губеше, а Ванеса се беше запътила към кухнята, но я дръпнах за ръката, която не беше счупена, разбира се.

-Тони, какво правиш?-попита тя объркано, а аз се намръщих.

-Знаеш ли, че се появи в най-неподходящия момент?-попитах я.

-Да, съжалявам за това. Не исках да ви прекъсвам, просто трябваше да оставя един пистолет.-обясни и аз въздъхнах.

-Не, няма проблем. Просто...мислех...да ѝ споделя как се чувствам.-отвърнах.

-Оу...наистина съжалявам, Тони. Пак можеш да ѝ го кажеш, даже го направи по-романтично.-предложи тя и аз повдигнах вежда.

-Аз и романтично? Чуваш ли се?-попитах и тя се засмя.

-Направи нещо специално. Заведи я на място, на което обичаш да ходиш. Място, което е специално за теб. Или ѝ покажи нещо твое, което значи много за теб. Измисли нещо. Свържи я по някакъв начин с теб.-отговори тя и аз се замислих.

-Място, като скалите, на които те водеше Гилински?-отвърнах без да се замислям. Не ѝ стана много приятно от въпроса ми и се проклех наум.-Аз... не иск...

-Няма нищо. Място като скалите, да. Накарай я да се почувства специално.-посъветва ме и аз кимнах. Мисля, че знам къде точно да я заведа.

-Благодаря ти, Ванеса! Длъжник съм ти до живот. Ако имаш нужда от нещо ми кажи, чу ли?-казах и тя се усмихна.

-Разбира се! А сега отивам да помогна на Теса с вечерята.-отвърна тя.

-Но ръката ти е счупена?-попитах и посочих гипса, а тя извъртя очи.

-Не съм чак толкова саката, Лопез! Ще се справя.-въздъхна тя и аз се засмях. Ванеса влезе в кухнята, а аз реших да се кача в стаята си, за да помисля как да заведа Елизабет на моето място.