He is the devil 2

22. Останах сама...

Времето описваше ясно настроението ми през последните два дена. Мрачно и тъжно. Бях на гробището, за да посетя Райън. От две години не съм идвала тук, защото обикалях света. Когато се върнах все не намирах сили да дойда. Знаех, че ще се пречупя и всичко ще се срине отново. Но ето ме тук, клекнала до гроба му с цветя в ръка.

Оставих цветята при останалите и въздъхнах тежко. Толкова много ми липсва. Нуждая се от него.

-Само ако знаеш колко много ми липсваш...-казах тихо.-Имам нужда от теб точно в момента, приятел. Никой не може да замени твоето място в живота ми. Никога! Странно ли е, че съм заибиколена от приятели, но се чувствам сама? Откакто те няма, животът ми се промени...-гласът ми се пречупи и една самотна сълза се стече от окото ми.-Нищо не е същото и няма и да бъде. Когато умря, част от мен също умря. Промених се. Ако преди съм била лоша, то сега съм още по-лоша. Единственият, който може да ми помогне сега е с друга. Теса и Елизабет са щастливи с половинките си и не искам да ги занимавам с моите проблеми. Джонсън се опитва да ми помогне, но и той си има проблеми. Не изглежда щастлив. Тони...той не се отваря много пред хората, но въпреки това го чувствам близък. Бруклин...Бруклин си е Бруклин. Баща ми си е намерил приятелка и е щастлив. Останах сама...-от небето започнаха да падат капки. Погледнах нагоре и видях, че небето беше обсипано с черни облаци.

Изправих се бавно и избърсах потеклите сълзи. Погледнах за последно гроба и тръгнах. Качих се в колата си и потеглих към завода. Чувствам се толкова празна. Всички спомени, които имахме с Райън се върнаха. Образът му се появи пред очите ми. Усмихнах се леко при спомена за него.

Спрях колата пред завода. Не усетих кога измина времето. Погледнах се в огледалото и видях, че спиралата ми се беше разтякла от сълзите. Освежих се малко и слязох от колата. Преди да вляза в сградата си поех дълбоко въздух и сложих фалшивата усмивка. Не искам никой да разбира, че до сега съм плакала.

Влязох в стаята при останалите и ги поздравих. Ливай и Елизабет бяха заели мястото на дивана и се гушкаха. Теса и Ноа се бяха подпряли на стената и си говореха нещо като от време на време се кикотеха. Гилински и Алекса зареждаха пистоелтите си, а Бруклин правеше нещо на компютъра. Всички изглеждаха толкова щастливи.

Погледнах към Джонсън и Тони, които не изглеждаха толкова щастливи. И двамата бяха умърлушени и не отделяха поглед от двойката на дивана. За Джонсън разбирам, но защо и Тони се дразнеше от това? Приближих се към тях и се усмихнах леко.

-Хей...-поздравих тихо.

-Хей...-отвърнаха и те по същия начин.

-Кофти ден, а?-попитах и те кимнаха.

-И ти не изглеждаш много добре. Случило ли се е нещо?-попита Джонсън. Замислих се дали да му кажа, но реших да не го правя. Поклатих отрицателно глава и преглътнах буцата в гърлото си.

-Просто и моя ден не започна много добре.-отговорих и той кимна. Татко влезе в стаята видимо развеселен. Изглеждаше толкова щастлив. Пръскаше от позитивизъм. Този човек да не се е дрогирал?

-Как е моят страхотен екип от мафиоти?-попита ентусиазирано.

-Шефе, добре ли сте?-отвърна Бруклин и повдигна едната си вежда.

-Страхотно! Току-що спечелих 20 000 долара от едно казино.-обясни той.-Оставям ви задачите за тази седмица тук. Вие решете кой с кого да ги изпълни.-остави някакви листи на масата и излезе от стаята. Всички се събрахме, за да видим задачите. Елизабет взе един лист и Теса изпищя.

-Господи, Елизабет! Това годежен пръстен ли е?-попита тя и всички погледнахме към Елизабет.

-Ами...да.-отговори като се усмихна леко. Видях как Тони извъртя очи и изпуфтя.

-Какво? Това е страхотно!-изписка Теса и отиде да я прегърне.

-Значи ставаме рода с тебе, а? Брат ми, браво на тебе!-обади се Бруклин.

-От две години сме заедно и не мисля, че има какво да чакам още.-усмихна се Ливай и целуна момичето до него. Усмихнах се леко и извърнах поглед. Гилински беше залепил погледа си върху мен и изглеждаше замислен.

-Защо изобщо хората се обвързват? Това няма никакъв смисъл, цялата тръпка е само за една вечер. Само една единствена вечер. Това е. Не разбирам как хората са заедно две седмици, а какво остава за две години?-измрънка Тони и всички го погледнахме.

-За едно нещо да сме на едно мнение, къдрав.-съгласи се Бруклин.

-Когато откриеш любовта няма да мислиш така.-каза Елизабет и Тони изпуфтя.

-Няма любов! Такова нещо не съществува. Всички се лъжат. Дават си обещания, които няма да спазят и след като се наранят вместо да се откажат от любовта, те отново се хващат на същите лъжи. Не мога да го разбера.-отвърна той.

-Не е така. Това, че не си изпитал това чувство досега не означава, че не съществува. Когато откриеш правилния човек, каквото и да става никога няма да се откажеш от него.-обади се Теса.

-Все тая...-извъртя очи Тони и излезе от стаята. Какво му стана?