He is the devil 2

48. Аз съм просто човек.

Гледна точка на Гилински

Спрях колата пред полуразрушен блок. Този квартал наистина беше беден. Майка ми сериозно ли е допуснала да живее в такава мизерия? Тя по принцип мрази мизерията, а и работеше като адвокат. Заплащането ѝ беше наистина добро. Какво се е случило?

Стоях може би 10 минути в колата и събирах смелост да сляза и да почукам пред вратата ѝ. Дали ще ме познае? Минаха толкова години, може да ме е забравила. С баща ми бяха разведени още преди да се присъединя към Джон. Тя знаеше с какво се занимава той и затова реши да се разделят, защото не понасяше такива неща. Винаги се надяваше, че аз ще тръгна по нейните стъпки, но това просто не беше моето нещо. Джон и баща ми бяха доста добри приятели. Един ден той ме запозна с него и Джон веднага разбра, че ще му бъда от полза. Колкото до баща ми, на него не му пукаше особено за мен, но когато разбра, че съм в мафията на Джон ме намрази още повече. Той беше и причината с майка ми да се скараме. Опитвах да оправя нещата, но тя просто не можеше да приеме мисълта, че синът ѝ се занимава с незаконни неща, а на мен ми харесваше да го правя.

Почукване на прозореца ме изкара от спомените ми. Разтърсих леко глава и погледнах към прозореца. Слаб, прегърбен мъж със скъсани дрехи стоеше отстрани и ме наблюдаваше. Слязох от колата и той се отдръпна.

-С нещо да помогна?-реших да попитам, а той само се изкашля леко.

-Искаш ли да ти измия колата за 10 долара? Трябват ми пари да купя поне малко храна за децата.-предложи той, а аз брукнах в джоба си и изкарах 100 доларова банкнота и му я подадох.

-Няма нужда да миеш колата, ето ти пари. Напазарувай добре.-казах му и той се усмихна.

-Благодаря ти, момче!-отвърна той, а аз само кимнах. Поех си въздух и закрачих към пропадналия блок.

Влязох във входа и миризмата на старо и мухъл удари сетивата ми. По земята имаше някаква странна течност, която не искам да знам от какво е. Всичко беше толкова мръсно и нехигиенично. Започнах да изкачвам стълбите докато не стигнах до третия етаж. Застанах пред врата, която се намираше по средата и натиснах звънеца. Вълна от притеснение ме обля. Чух стъпки и след малко вратата се отвори, като изкърца леко. Тъмнокосата жена ме огледа внимателно и объркване се изписа върху лицето ѝ. Кожата ѝ беше бледа, имаше леки бръчки, а под очите си имаше тъмни кръгове. Изглеждаше уморена и незадоволена от живота.