He is the devil 2

27. И сега какво?

-Добре, само ние ли не знаем коя е тази?-обади се Ливай и всички погледнаха към него.

-Тази е една злобна кучка!-изсъска Бруклин и Наташа се засмя.

-Преди не мислеше така, скъпа!-повдигна вежди, а Бруклин сви ръцете си в юмруци.

-Точно скъпа не съм ти.

-А Ванеса какво общо има с теб?-попита Джонсън объркано.

-Блонди, ти глух ли си или да? Ванеса се опита да ме убие, но дявола реши да ми даде още един шанс.-отговори Наташа и погледна към мен.

-Повярвай ми, няма да се радваш на този шанс дълго.-уверих я, а тя се приближи към мен.

-Сега е мой ред да разруша всичко, което имате! Марчело се отърва само заради теб и сега няма да си отмъщавам на него, защото миличка, ти реши да бомбандираш базата ми с всички хора, които участваха в бизнеса ми.-отвърна злобно.-Но за твое най-голямо нещастие две от нас не успя да убиеш.

-Какво говориш?-попитах и присвих очи.

-Саша, вече може да спреш да се преструваш на глупачка.-усмихна се блондинката пред мен, а аз не схващах за какво говори. Погледнах зад нея и видях надменния поглед на Алекса. Мамка му, как не се сетих по-рано?

-Най-накрая ще бъда себе си!-извика тя, а Гилински беше изпаднал в шок.

-Какво?-попита объркано и тя го погледна.

-Оо, горкото, наивно глупаче! Май трябваше да послушаш бившата по-рано, скъпи.-отвърна му тя, а той ме погледна.

-Чакайте малко! Алекса всъщност не е Алекса, а е Саша?-обади се Тони объркано.

-Да, идиот!-извъртя очи Саша. Тъпата кучка е оживяла след взрива. Как? Постарах се да няма оцелели. Кълна се, че лицето ѝ беше обезобразено след бомбата, която им пуснах.

-Как изобщо сте живи? Видях лицата ви след взрива и бяха...ами нямаше ги.-попитах и двете ме погледнаха.

-Операция, скъпа! И сега ти ще платиш за тази операция. Обезобрази красивото ми лице и се наложи да претърпя хиляда операции, за да заприличам на човек!-извика Саша и се приближи към мен. Нямаше и следа от сините ѝ очи. Бяха потъмнели от гняв и злоба.

-Играеш си с огъня, Ванеса! Сега е време да се  опариш. Ще затрия всички в тази мафия! Ще ти го върна двойно.-заплаши ме Наташа, а лицата ни бяха на милиметри едно от друго.