He is the devil 2

64. Той не те заслужава!

Всички се приготвяхме за партитата. Момчетата се престараха доста с украсата и алкохола. Изкараха колоните навън, закачиха си надписи, има балони с хелии, лампички и още куп неща. Даже май има и пинята. Какви мафиоти само, а?

Ние от наша страна избрахме да се забавляваме на закрития басейн. Теса не искаше нещо голямо, а просто да си прекараме добре. Разбира се, няма как да се разминем без алкохол, особено Бруклин и взехме няколко ботилки с различен алкохол. Щяхме да си пуснем музика, да гледаме филм, поръчахме пица и най-важното, тортата на Теса. Днес цял ден я правихме с Елизабет и Бруклин. Най-вече ние двете с Елизабет, Бруклин проваляше всичко.

Дори облеклото ни не беше нещо специално. Потник и къси панталонки. Какво повече да искаме? Щяхме да си прекараме една приятна и спокойна вечер. Колко ще е спокойна от момчетата, това е друг въпрос...

Една от причините да изберем закрития басейн е гледката. Таванът беше направен от стъкло и цялото небе се виждаше. Беше толкова красиво. Все едно си в космоса.

-Да си прекарате добре.-пожела ни Диего и ме целуна по бузата.

-Вие също!-усмихнах се.

-И без стриптизьорки!-предупреди ги Елизабет.

-Както и стриптизьори!-отвърна Тони и Елизабет повдигна вежди.

-Мда, ще видим това...-измрънка тя и се почеса зад врата.

-Какво?-попита той и тя му се усмихна сладко.

-Нищо! Казах, че те обичам.-излъга и Тони само повдигна вежда. Придърпа я към себе си и я целуна.

-Ще се качваме ли? Искам да се напия по-бързо.-измрънка Бруклин и Ливай започна да се смее. Всички го погледнахме.

-Брат, стига си ме разсмивал. Всички гледат.-каза той на цветето до него. Шизофрения...

-И на теб ли говори? Ох, мислех си, че полудявам още повече.-отдъхна си сестра му. Определено шизофренията е наследствена.

-Хайде да се качваме.-погледнах ги странно и задърпах Бруклин.

***

Изпихме две бутилки с алкохол и сега сме на третата. Като по чудо все още съм трезвена. Мисля? Всички бяхме налягали по шезлонгите и наблюдавахме небето, което беше обсипано със звезди.

-Какво мислите, че ще се случи за напред?-обади се Теса и ни погледна.

-Ще продължим с работата си. Надявам се повече да не ни изкачат проблеми с откачени мафиотки.-отговори Елизабет.

-Дори и да се появят ще се справим. Първото нещо, което ще направим е да издигнем тази мафия на върха. Ще бъдем най-великите.-казах и отпих от чашата си.

-Значи няма да се откажеш от нищо?-попита Елизабет и аз я погледнах.

-Смисъл?-не разбрах въпроса ѝ.

-Имам предвид, че този път няма да ни изоставиш, нали?-зададе въпроса си по-ясно.

-Разбира се, че не. Тогава бях изгубена. Не знаех какво чувствам и мисля. Имах нужда да се махна, най-вече заради загубата на Райън. Но сега...сега съм по-надъхана от всякога да издигна това.-отвърнах и тя кимна.

-Съжалявам, че ще попитам това, но... изпитваш ли нещо към Гилински?-попита Теса и ме изненада.

-Не!-не се забавих с отговора си. Дори не се замислих бях сигурна в това, което казвам.

-Наистина ли го забрави толкова лесно?

-Когато се опитат да те убият, нямаш какво друго да направиш. Колкото и да го обичах, просто такова нещо не може да се прости. Може би наистина съжалява, но няма как да стане. А и съм щастлива с Диего. Той ми дава това, от което имам нужда.-обясних и двете кимнаха.

-Изобщо не си и помисляй да се върнеш при това копеле. Той не те заслужава. Даде му толкова много шансове, а той ги пропиля. Разбирам да си глупав, но чак пък толкова ли? Наистина не знам какво се случи с него. Изведнъж стана още по-шантав. И преди не го харесвах. Даже не знам как съм спала с него.-каза Елизабет и направи погнусена физиономия. Засмях се леко и погледнах за кратко към басейна, но след като видях тялото на Бруклин на повърхността се изправих.

-Бруклин, добре ли си?-попитах притеснено, а тя не помръдваше. Тялото ѝ беше заело формата на звезда, а лицето ѝ безизразно.

-Шшт, остави ме сама с гласовете в главата ми.-отговори тихо и се отдръпнах бавно. Отново заех мястото на шезлонга и погледнах към момичетата.

-Теса, какво мислите да правите с Ноа след сватбата? Ще останете ли да живеете тук или ще се изнесете?-попитах и тя се замисли.

-Не знам... не сме говорили по този въпрос. Най-вероятно ще се изнесем.-предположи тя и аз кимнах.

-Ами ти? Как вървят нещата с Тони?-обърнах се към другото момиче и усмивка се появи на лицето ѝ.

-Повече от перфектни. Държи се толкова добре с мен. Винаги се опитва да ме накара да се усмихна и успява. Мисля, че той е мъжът за мен. След Тейлър не съм усещала някой толкова близък. Даже мога да кажа, че с Тони се чувствам по-добре, отколкото бях с Тейлър. И него го обичах, но...при Тони е друго.-обясни тя и аз кимнах.

-Ти прости ли на Тейлър?

-Мисля, че да.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здравейте хораа! Искам само да кажа, че финалът наближава. До края на седмицата ще я приключа. Какво мислите, че ще се случи до края на историята? Чао за сега!💋