He is the devil 2

21. Има ли значение?

-Ей, защо не се върнете? Знам, че се отказахте, но не е същото без вас.-предложих и Ливай и Елизабет се спогледаха.

-Какво ще кажеш? Искаш ли да се върнем?-попита Ливай и Елизабет се замисли.

-Моля те, не мога да живея повече така! Знам, че исках нормален живот, но това е скучно. Липсва ми да убивам хора, да се дрогирам, напивам и такива неща.-каза Елизабет на един дъх, а Ливай си отдъхна.

-Ох, надявах се да кажеш това.

-Мислех, че не искаш да се връщаме?-попита го объркано тя.

-А аз мислех, че ти не искаш?-отвърна той и двамата се засмяха. Целунаха се и видях как Тони извъртя очи. Джонсън се прокашля леко и двамата се отделиха.

-Значи...отново сте в бизнеса?-обади се татко като се усмихна.

-Отново сме в бизнеса!-отговори Ливай и прегърна Елизабет. Всички се зарадвахме.

Гилински се приближи към мен и ми кимна да излезем навън. Погледнах го объркано, но все пак го последвах. Какво му стана изведнъж? Излязохме навън и той се подпря на стената. Скръстих ръце и го погледнах в очакване.

-Защо ме извика тук?-попитах и той въздъхна.

-Аз...исках да поговорим. Виж, Алекса се чувства наистина много зле от това, че постоянно я обвинявате. Ще те помоля поне ти да не се дръжиш гадно с нея.-каза той и аз повдигнах вежди.

-Как очакваш да се държа добре с човек, когото не го заслужава? Замисли се, че щом се държа така значи има причина.-отвърнах.

-Просто се опитай да бъдеш по-мила. Моля!-погледна ме умолително. Защо се държиш така, мамка му?

-Джак, ти...наистина ли вече не изпитваш нищо към мен?-попитах, а той изглеждаше изненадан от въпроса ми. Не знам от къде ми дойде това, но искам да знам отговора.

-Има ли значение?-отвърна с въпрос. Щом те питам значи има значение...

-Ще отговориш ли?-звучах толкова отчаяно. Нуждаех се само от две думи. Стига ми само да знам, че чувствата му не са се изпарили нацяло. Да го виждам всеки ден с Алекса ме съсипва малко по малко.

-Аз...не знам.-въздиша и прекара ръка през косата си.-Може би все още изпитвам нещо, но...не е толкова силно, както преди.-отговори най-накрая и аз кимнах. Усетих как ми запари на очите и след малко щяха да потекат и сълзи.

-Ясно...-измрънках и влязох бързо в сградата.

Гледна точка на Гилински

-Може би все още изпитвам нещо, но...не е толкова силно, както преди.-отговорих и видях как това я нарани. Чувствата ми не са толкова силни, както преди, защото са дори още по-силни. Искам да я прегърна и да я целуна. Да ѝ кажа, че не излиза от ума ми. Да си бъдем отново заедно, но не мога. Страхувам се, че отново ще ме остави и този път няма да го понеса. Страхувам се от самотата...

-Ясно...-измрънка тя и влезе бързо в сградата. Мамка му, мразя да я виждам така. Колкото и да се прави, че не ѝ пука аз знам, че не е така.

Постоях още няколко минути отвън и отново влязох вътре. Върнах се при останалите и заварих Бруклин и Ливай да спорят за нещо. И двамата си викаха на испански. Нищо не им разбирам, но няма да се намисам.

-A quien dices pendejo? A mi me dices pendejo?(на кого казваш идиот? На мен ли казваш идиот?)-извика Ливай. И двамата започнаха да се удрят, а ние наблюдавахме отстрани и не знаехме какво да направим.

-Знам таекуондо, pendejo!-отвърна Бруклин и го удари.

-Да не си мислиш, че само ти знаеш таекуондо? Бил съм две години в Корея!-каза Ливай.

Двамата продължиха да си крещят на испански със скоростта на светлината и в същото време да се бият. Джонсън реши да се пробва да ги разтърве по едно време, но не беше добра идея. Отнесе удар от Бруклин и сега веждата му е сцепена.

След може би десет минути най-накрая спряха да се карат. И двамата бяха зачервени и дишаха тежко.

-Беше хубаво да си крещим. Отдавна не сме го правили, трябва да повторим!-каза задъхано Ливай.

-Така е!-съгласи се Бруклин и ние ги погледнахме объркано.

-За какво беше всичко това, мамка му?-попита Тони.

-За Skittles!-отговори Бруклин.

-Моля? Крещяхте си толкова време за едни бонбони?-извика той и тя го погледна лошо.

-Това не са просто бонбони! Прекалено си тъп, за да го разбереш, пудел!-отвърна му тя.

-Аз се махам от тук!-каза Тони и облече якето си.

-Оо, супер! Дано те блъсне автобус.-отвърна Бруклин.

-Спокойно, няма да получиш това удоволствие!-заяде се Тони.

-О, повярвай ми аз сама ще се погрижа това да се случи.-заплаши го тя, а Тони просто изпсува нещо под носа си и излезе.