He is the devil 2

33. Аз без теб съм нищо!

Гледна точка на Теса

На външен вид съм жива, но отвътре съм мъртва. Не остана нищо в мен. Изплаках всичко през тези два дена. Ноа наистина беше мъртъв. С Ванеса и Гилински проверихме дали случайно е оцелял, но за съжаление нямахме този късмет. Все още не мога да го повярвам и има едно гласче, което ми казва, че той все още е жив. Но това няма как да стане. Бруклин беше напълно сигурна в думите си, когато каза че взрива унищожава всичко наоколо.

Трябва в момента да съм щастлива, че съм жива, но какъв е смисълът ако любовта на живота ми е мъртва. Той беше всичко за мен. Аз без него съм нищо. Никога няма да обикна друг толкова силно, колкото него. Той е единствен за мен. Направи толкова много за мен. Помня и първия път, когато ме спаси. Жертва си живота, нищо че беше с жилетка. Винаги беше готов да се жертва за мен. Винаги гледаше да ме направи щастлива и успяваше. Знаеше как да ме накара да се усмихна. Грижеше се за мен все едно бях принцеса. Той просто беше момчето мечта. Въпреки, че участваше в този бизнес и убиваше хора, той не беше лош. Напротив...той беше най-добрият човек, който познавах.

Толкова много боли. Болката от това да изгубиш важен човек те съсипва малко по малко. Не мисля, че ще мога да продължа живота си без него. Винаги сме били аз и той. Никога не е имало само аз или само той. Аз и той, заедно. И ако това означава да умра, за да бъда отново с него ще го направя.

-Теса?-чух гласът на Елизабет, който ме изкара от мислите ми. Погледнах я с насълзени очи, а тя дойде при мен и седна на леглото. Намирахме се в къщата на Ванеса, за да отдадем почит.-Как си?

-Зле...-отговорих с пресипнал глас. Елизабет ме прегърна и разтри леко гърба ми. Отделихме се от прегръдката и тя ме погледна.

-Ще слизаме ли? Останалите те чакат, за да започнем.-попита тя и аз кимнах. Изправихме се от леглото и с бавни крачки излязохме от стаята. Слязохме по стълбите и видях всички събрани на дивана в хола, облечени в черно.

Присъединихме съм към тях и отецът започна да говори. Не го слушах много, отново бях потънала в мисли за Ноа.

-Събрали сме се днес, за да отдадем почит на Ноа Шнап...-както казах не слушах какво говореше човекът с черната роба.

***

След като всичко приключи Джон плати на отеца и той си тръгна. Всички се бяхме настанили на дивана и не обелвахме думичка. Цареше гробна тишина.

-Знам, че не е най-подходящият момент да кажа това, но...-обади се Джон и всички го погледнахме.-...смятам да купя къща, където да се пренесем всички. Естествено няма да ви задължавам да живеете там, но през по-голямата част от времето ще бъдем заедно. Не трябва да сме разделени, защото не знаем кога Наташа ще удари пак. Останахме без завода и няма къде да се събираме, за това реших да купя къща. Ще има всичко. Мазе, склад, бункер...-шефът беше прекъснат от звънеца. Ванеса направи странна физионимия и стана, за да отвори.

-Господи...-извика тя и в този момент в стаята се появи човека, когото най-малко очаквах.

-Мамка му, пак съм пушила много. Привиждат ми се мъртъвци!-обади се Бруклин, а човекът пред нас не спираше да се усмихва.

-Ъм, няма ли да кажете нещо?-попита момчето, а ние не спирахме да се взираме в него. Всички мълчахме и не вярвахме на очите си.-Здравей Ноа? Радваме се да те видим?-предположи той, но никой не каза нищо. Той се почеса леко зад врата и се огледа.-Не? Нищичко? Окей...А аз да ви попитам само.-направи кратка пауза преди да продължи.-Защо ме забравихте там? Наложи се да скитам из гората два шибани дена! А вие тука като гледам парти си правите.-повиши леко тон и постави ръце на кръста си.

-Ноа...-успях да кажа само това и се изправих. Приближих се към него и поставих ръка на бузата му.-Ти си жив!-усмихнах се и очите ми отново се насълзиха.

-Ами щом съм тук, значи съм жив!-отвърна и аз го прегърнах. Сълзите отново се стичаха по лицето ми, но този път от радост.

-Как можа да ни изплашиш така!-извиках и го ударих леко.

-Вие бяхте тези, които ме забравиха!-отвърна той.

-А ти как...как изобщо оцеля? Това нещо разрушава всичко в радиус от 10 метра?-попита го Бруклин, а той повдигна рамене.

-Когато взимах кашоните, нещо привлече вниманието ми в гората и реших да погледна. Оказа се заек. Гоних го сигурно 5-10 метра и след това взрива ме зашемети леко, но все пак съм жив.-обясни Ноа и всички го гледахме невярващо.

-Извадил си голям късмет, брат!-прегърна го Гилински, като го потупа по гърба.

-Но ние те търсихме? Как не сме те видяли?-обади се Ванеса и Ноа повдигна рамене.

-Важното е, че си жив! Не знаеш колко ме изплаши. Обмислях варианта да се самоубия, само и само за да съм отново с теб!-казах, а той се усмихна.

-Наистина ли?-повдигна вежда и аз кимнах.

-Даа, ти си всичко за мен и аз без теб съм нищо!-отвърнах и той ме целуна.

-И аз без теб съм нищо!-повтори думите ми и се усмихнах.