От чат в любов

8

Ето, че днес беше деня, в който щяхме да се видим със Зейн. Станах и започнах да се оправям. Сложих си коректор под очите, за да не личи, че съм плакала снощи и си сложих спирала. Малко гланц на устните и бях готова. Облякох се ето така и си оправих леглото

Взех си телефона и в този момент се звънна долу на вратата. Отворих и видях, че е пощальона. Разписах се на листа и взех пликовете в които пишеше, че трябва да отида да си платя сметките за тока в срок от пет дни. Оставих ги и настрани и отново се звънна.

-Мамка му ще те изнасиля..-започнах да говоря докато отварях вратата, защото си мислех, че е пощальона

Но, когато погледнах човека срещу мен осъзнах, че това е Зейн.

-Мислех, че е пощальона.-промълвих неловко

-Нямам проблем и да ме изнасилиш..-каза и се приближи

Разпери ръце и аз му се хвърлих на врата. Прегърнах го и усетих как затваря вратата с крак.
След секунди бях долепена до стената. Зейн ме целуна, а аз усмислях случващото се. Отвърнах му след секунди и така докато не трябваше да се отделим, защото се нуждаехме от въздух.

-Здравей и на теб.-казах и отново се прегърнахме

След това Зейн ме пусна на земята и ми се усмихна.

-По хубава си на живо.-каза и усетих да се изчервявам

-Благодаря.-казах и наведох главата си, така че да не ме види

-Сладка си докато се изчервяваш.-каза щом успокоих изчервяването си

-Спри да ме караш да се изчервявам. Хайде ела и после ще занесем багажа ти горе.-казах

-А къде ще спя?-попита с неговия секси глас докато ходехме към хола

-В стаята ми. Но ако искаш, ще спиш в някоя от другите две свободни стаи.-казах и седнах на дивана, а след мен и той

-Не искам. Ще спя при теб.-каза и в този момент се обърнах към него

А той разби устните си в моите. След малко легнах назад, а той премахна блузата ми. И ето, че останах по дантеления си черен сутиен.
Докато се целувахме в съзнанието ми се появи онази вечер в която се събрахме с Джош. Претръпнах и Зейн се отдели от мен.

-Студено ли ти е?-попита

-Нн..е.-започнах да заеквам докато сърцето ми биеше бързо

-Кейт..-започна Зейн, а аз се изправих и погледнах напред към телевизора -Кейт има ли нещо?-попита ме, а аз скрих лицето си в краката, които бях прибрала към гърдите си

-Няма нищо. Просто се сетих нещо.-казах

-Може ли да ме погледнеш?-зададе поредния си въпрос Зейн

Поклатих глава и усетих да ме прегръща.

-Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. Вярно е, че се познаваме от седмица и малко повече, но ми имай доверие.-каза

Преглътнах и го погледнах със насълзени очи.