От чат в любов

44

На другия ден

Събудих се и видях Зейн да ме гледа. Главата ме болеше, въпреки че не бях пила много алкохол. 

-Добро утро.-каза и ми се усмихна

Усмихнах се леко и усетих как отново ми се повдига. Станах и изтичах в банята. Повърнах алкохола и храната от вчера приети докато Зей галеше гърба ми и държеше косата ми. 

След 5 минути спрях и се измих. След което и Зейн се изми. Излезнах и си легнах отново в леглото. 

-Сигурна ли си, че не си болна?-попита ме Зейн и легна до мен

-Мхм.-измрънках и затворих очи

-Хайде да отидем тогава на лекар.-каза Зейн след кратка тишина при което отвори широко очи

-Н..не.. ням..няма нуж..да.-сега и заеквам...браво на мен

*надявам се усетихте сърказма*

-Добре ли си?-попита загрижено Зейн

-Нда..-казах и отново затворих очи

-Тогава няма да опорствам, но ако не се чувстваш добре ми кажи и ще отидем на лекар.-каза ми бъдещия съпруг и кимнах с глава

---

Отворих очи и видях, че го няма на Зейн. Станах и слезнах надолу. 

Нямаше го никъде..

Странно..

Вратата се отвори и през нея влезе Зейн.

-Наспа ли се?-попита ме с лека усмивка

-Да.-отговорих и го прегърнах щом остави якето си настрани

-А как се чувстваш?-попита и ме целуна по рамото

-Добре.-отговорих и се изкикотих

-Хайде да ядеме. Пилето вече е изстинало.-каза Зейн и го погледнах шокирано

-Кога си успял да сготвиш?-попитах

-Преди половин час. Но трябваше да мина през господин и госпожа Макалистър.-каза и се усмихнах

-Добре. Хайде да вечеряме.-казах 

Все пак беше 20:00 часа.. Зейн кимна и отидохме в кухнята. Сложих ни в две чинии от пилето с ориз и ни сипах по малко червено вино в чаши. Седнахме и започнахме да се храним..

-Утре ще трябва да отида в звукозаписното студио в 10 сутринта.-каза Зейн и кимнах

-Зейн.. виж.. трябва да говоря с теб за нещо..-казах и телефона му звънна

-Чакай само да видя какво иска Зак.-каза и кимнах -Кажи Зак.. ами добре.., но ние.. добре... да добре.. ще говоря с нея и ще дойдем.-затвори телефона и го погледнах въпросително

-Къде ще ходим?-попитах

-У Зак и Ани. Ани искала да се види с теб, а Зак и е казал, че може и утре да се видите. И Ани му се разсърдила.-каза Зейн и се засмях

-Добре. Ще отидем.-казах

-За какво искаше да говорим?-попита Зейн 

-За нищо.-казах и започнах да се храня

След 10 минути се нахранихме и се качихме в спалнята. 

-Какво ще кажеш да ремонтираме след сватбата?-попитах го на Зейн

-Ами щом искаш добре.-отговори

Кимнах и отидох до гардероба и се преоблякох така:

Обух си ботите и дебелото яке. Вързах си косата на висока опашка и двамата със Зейн слезнахме надолу. 

Качихме се в колата и след 15 минути бяхме пред къщата на Ани и Зак.

Слезнахме и Зак ни отвори.

-Къде е Ани?-попитах

-В кухнята.-отговори ми Зак и кимнах

Събух се и оставих якето си настрани. Отидох при Ани която седеше на плота в кухнята и ядеше сладолед.

-Може ли да се присъединя?-попитах и тя ме погледна

Извади още една лъжица от шкафа под нея и ми я даде. Седнах при нея и двете почнахме да ядеме сладоледа от кутията.

-Зак ли ви се обади?-попита след кратко мълчание

-Да.-отговорих и двете се засмяхме

-Трябва да опиташ от тези номера. Докато си бременна всичко ти се разминава.. не се шегувам.-каза Ани и се засмях

-Добре.-казах 

-Кога ще му кажеш на Зейн?-попита 

-Не знам. Може би тези дни..-казах

-Направи го на Нова Година. Един край и ново начало. Ще бъде перфектно.-каза тя

-Да. Ще видя. Ще помисля как да му го кажа и така.-казах 

След което продължихме да си говорим.