От чат в любов

38

Гледах на всякъде другаде, но не и към него. 

Толкова много ми липсваше аромата му. 

Исках да го прегърна, да го целуна, но не мога. 

Това не е правило.

Нараних го. 

Отблъснах го и се затичах по стълбите от университета напред. 

-Кейт! Чакай!-извика Зейн

Качих се в колата и потеглих преди да ме е догонил. Сълзи капеха от очите ми. Горчива буца беше застанала на гърлото ми. 

---

Спрях пред нас и бързо влезнах навътре. Заключих и метнах чантата си настрани. Седнах на земята и придърпах колената си към мен. 

След няколко минути започна да се звъни.

-Кейт. Вътре ли си?-чух гласа на Найл

-Сам ли си?-попитах с пречупен глас

-Да. Отвори. Че измръзвам.-каза и отключих

Отворих и отново заключих. 

-Как си? Защо плачеш?-попита Найл

-Видях Зейн..-казах и отново сълзи закапаха от очите ми

-Какво стана?-попита Найл загрижено

-Отблъснах го и си дойдох веднага тук.-обясних накратко и отново заплаках

-Спокойно. Виж. Защо не поговориш с него?-попита Найл

-Не мога. Той ме мрази!-казах

-Не е така. Той все още те обича.-каза Найл и ме прегърна

Поговорихме си още малко и той си тръгна, защото ще се събирал с момчетата от 1D.

---

Взех си якето с телефона и ключовете и излезнах. Сложих ръце в джобовете и закрачих по снега. Вече се беше стъмнило и наоколо нямаше никой. 

Изведнъж както си вървях бях бутната в стена. Мамка му това болеше. Погледнах по добре и видях някакъв мъж пред мен. Той се приближи до мен и хвана ръцете ми.

-Моля те остави ме. Моля те.-проплаках

-Млъкни.-каза започна да ме целува

-Моля. Моля те. Остави ме.-казах докато плачех

Онзи хвана с една си ръка ръцете ми над мен, а другата почна да плъзка по гърдите ми. После корема докато не стигна колана.

-Неее!-извиках докато плачех

Гледната точка на Зейн

Разхождах се докато не чух писъци. И викове за помощ. Затичах се и видях някакъв мъж, че е приклещил някакво момиче. 

-Млъкни и ще го направя бавно и нежно.-каза онзи

-Нее!-проплака момичето

Чакай малко! 

Този глас..

Кейт...

Затичах се и хванах онзи. Съборих го на земята и почнах да го налагам с юмруци.

-Зейн! Зейн ще го убиеш!-извика през хлипове Кейт

Станах от онзи и се обадих на полицията.

Минаха няколко минути и полицията дойде. Отнесоха онзи с тях и сега бяхме останали само аз, Кейт и тишината. 

Обърнах се и отидох при нея. Прегърнах я и тя за щастие ми отвърна на прегръдката. 

------

Обещанието си е обещание!

Пуснах Ти Си Само Моя 4! Надявам се да ви хареса!❤