От чат в любов

25

6 дни по-късно

Отворих очи и отидох в банята. Пуснах водата и завъртях кранчето към топлата вода.

След 10 минути излезнах като преди това увих кърпата около тялото. Отидах зо гардероба и се преоблякох. Долу се звънна и слезнах да отворя на Ани.

Влезна и седнахме в хола на дивана.

-Нещо от Зейн?-попита

Поклатих глава за отрицание и усетих как ми се навлажняват отново очите. И накрая отново започнах да плача.

-Кейт.. Кейт не плачи..-каза Ани и ме прегърна

-Не мога. Боли.. Твърде много боли..-изхлипах и се сгуших в нея

-Знам, но ще мине. Сигурна съм, че щом Зейн научи истината, ще се оправите.-опита се да ме успокои

-Не вярвам. Та той ме е блокирал.. опитах се да му звънна, но не ми вдигна.. може би вече си има и друга..-изхлипах

-Зейн може да е голям идиот, но никога няма да го направи. Хайде стига си плакала. Искаш ли да си пуснем нещо?-попита и я погледнах

Кимнах за съгласие и тя ми се усмихна. Изтри сълзите ми и си пуснахме някакъв филм.

Изведнъж се звънна и отидох да отворя. А от там някоя ми излезе с маска на плашило и изписках. Този зад маската я махна на маската и видях, че е Найл.

-Найлллл!-извиках и почнах да го бия

-Ай! Ай! Айййй! Боли боли боли!-викаше той докато го бие на земята

-Ще ме стряскаш ли пак?-попитах

-Да, не.-каза бързо и спрях да го бия

След това ме вдигна и отново почнах да пискам докато се смея. Обичах си го на братовчед ми. Винаги гледаше как да ме разведри.

---

Ани си тръгна и отново останах сама. Не мога да я виня.. имаше работа у тях, а аз исках да остана сама. Качих се в стаята си и видях, че имам ново съобщение. Сърцето ми започна да препуска.

Зейн❤: Бебе..

Кейт❤: Вече не Зейн.

Зейн❤: Съжалявам.

Кейт❤: Едно съжалявам не променя факта, че ме помисли за курва..

Зейн❤: Знам. Проклет да съм, че не ти повярвах. Но когато ти звъннах вдигна онзи Майкъл и каза, че си била много добра докато сте се чукали в тоалетните.

Кейт❤: Моля?

Зейн❤: Да. Извинявай. Трябваше да се досетя, че това е лъжа.

Кейт❤: Няма значение вече..

Зейн❤: Кейт.. съжалявам, обичам те!

                                                                                                            Seen:...

Ще си плати Майкъл! Как е могъл?

Кейт: Хей.. Майк..

Майкъл: Хей, Кейт! Какво става! Как си?

Кейт: Ами като изключим, това че провали връзката ми със Зейн като си му казал, че съм се чукала с теб в тоалетните.., съм бясна.

Майкъл: О моля ти се. Все едно не би ме чукала.

Кейт: МОЛЯ? ХАХА! АМИ НЕ БИХ ТЕ!

                        *вие блокирахте Майкъл*

Оставих телефона настрани и отново заплаках. Така ми се иска сега Зейн да беше тук. С него се чувствах жива. А сега какво?

Станах и отидох в банята. Извадих бръснарското ножче и го доближих до ръката си. Само се надявам този път да оцеля някоя вена. Писна ми.

Дръпнах рязко бръснарското ножче и струйка кръв се стече по ръката ми. А после падна и по пода.

Направих това още няколко пъти. Защо не ми повярва Зейн? Защо се хвана на думите на някакъв който дори не познаваш.

Кръвта падаше капка по капка на плочките. Накрая просто се отказах и си легнах в леглото. Затворих очи и се молех само да не се събудя повече.

-Кейт!-чух гласа на Найл

-Остави ме за бога.-изпъшкях

-Господи Кейт!-каза Найл и отворих очи

Беше взел да промива раните които се направих.

-Няма нужда. Защо дойде?-попитах го

-Защото се сетих, че лудата ми братовчедка може отново да прави опит за самоубийство.-каза той и превърза мястото на раните

-Животът на всички ни ще е по добър само ако умра.-казах

-Не е така Кейт! Помисли за мен!-каза той и ме прегърна

-Искам единствено всичко това да спре. Май ще е по добре да изчезна и да отида в някой друг град. Като Лондон.

-Това не е начина, Кейт. Не може да бягаш от проблемите, защото те рано или късно те настигат.-каза Найл

Поговорихме си малко и после Найл отиде до тях, за да си вземе дрехи. Не искал да ме оставя сама.