От чат в любов

39

Гледната точка на Кейт

След като се отделихме със Зейн от прегръдката той приближи челото си до моето. 

-Липсваше ми Кейт.-каза той 

-И ти на мен.-казах и той ме целуна

Целувка, на която не можех да отвърна. 

Твърде дългоочаквана и искана целувка. 

Обичах го. 

Но не мога. Не мога да съм с него. 

Отдръпнах се и Зейн ме погледна въпросително.

-Благодаря, че ме спаси, но сега трябва да си тръгвам.-казах и се обърнах

-Сама няма да те оставя да се прибереш.-каза Зейн 

Кимнах бавно и двамата тръгнахме към вкъщи в тишина. 

-Защо го направи?-попита Зейн щом стигнахме до вкъщи

-Кое?-попитах

-Защо ме изостави?-попита ме Зейн

-Защото аз не те заслужавам. Само си помисли. Ако беше още тогава с някоя друга сега може би щеше да си женен и да очакваш дете.-казах и той се приближи до мен

-Не говори глупости. Аз обичам само и единствено теб.-каза и започна да се навежда

-Зейн..-продумах

-Обичам те.-каза и ме целуна

И аз го обичам. 

Толкова много.

Зейн ме вдигна и увих крака около торса му. 

Целувката беше изпълнена със страст и любов. 

Зейн ни вкара навътре и затвори вратата с крак. 

След което ни отнесе нагоре. Остави ме на пода и махнах обувките си. 

Отново се целунахме. 

Зейн ме вдигна и ни отнесе на лелото. 

Отделихме се и Зейн ме прегърна. 

---

Стояхме прегърнати около два часа. 

Погледнах Зейн както и той мен.

-Зейн..-започнах отново

-Не Кейт. Обичам те и няма да те оставя. Дори и след време да нямаме деца ще си осиновин.-каза и се усмихнах леко

-Би трябвало да ме мразиш..-казах

-Не мога да те мразя. Но.. какво прави през тези месеци? Къде беше?-попита