От чат в любов

15

-Какво ще кажеш да се облечеш?-попита ме Зейн след кратка тишина

-Топло ми е..-казах 

-Просто сложи блузата ми.-настоя Зейн и извъртях очи

Станах и започнах да ходя бавно. Накрая стигнах до блузата и се наведох. Взех я и я облякох. Обърнах се към Зейн и се усмихнах.

-Така по-добре ли съм?-попитах го като седнах в него

-Идеална си.-каза той и ме пригърна, а аз се облегнах на гърдите му

-За колко време ще ходиш до Англия?

-За три дни.-отговори Зейн набързо

-Ммм не става ли и аз да дойда?-попитах

-Ти нямаш ли изпити?-попита Зейн

-Не. В петък имам три. И после съм свободна.-казах

-И аз имам в петък.-каза Зейн

-Ее става ли да дойда с теб?-попитах

-За жалост не. А и сега не отивам за по-дълго. Но ти обещавам, че следващия път когато отида за по-дълго ще взема и теб.-обеща ми Зейн

-Добре.-съгласих се

-Между другото ти каза, че учиш в музикалното училище. Защо не ми изпееш нещо?-попита Зейн и го погледнах

-Между другото преди дни ми каза, че работиш върху една песен. Искам да ми я изпееш.-казах

-Ще ти я изпея, но първо искам ти да ми изпееш нещо.-казя Зейн и го погледнах с умолителен поглед да не пея -Добрее.. няма да пееш, но ще ти го върна.

-Добре. А сега пей!-наредих му и отново се облегнах на гърдите му

Зейн започна да пее като галеше гърба ми. Имаше вълшебен глас. А песента която пееше беше уникална. Говореше се за нас.. за това как почнахме да си пишем без да се познаваме и за това колко е искал Зейн да се видим. За чувствата му към мен..

И ето, че след две минути спря да пее. Погледнах го и му се усмихнах.

-Обичам те!-каза

-И аз те обичам.-отвърнах и се целунахме

След минута обаче се отделихме заради тъпия въздух.
В този момент обаче усетих как нещо тече от мен..
Станах от Зейн и отидох до тоалетната като заключих. Въздъхнах. Не можа ли да ми дойде по-късно?

-Кейтт.. добре ли си?-чух гласа на Зейн

-Да..-казах и извадих превръзките от шкафа под огледалото

Сложих си една и излезнах. А пред вратата ме чакаше Зейн.