От чат в любов

37

Гледах дрехите си и накрая избрах това:

Облякох се и отидох пред тоалетката. Не бях ползвала преса от 6 месеца нито грим. Само коректор и то, за да не си виждат торбичките под очите ми. 

Разресох косата си и оставих косата ми на леки вълни да пада свободно. Взех си чантата с нещата и слезнах. Качих се в колата ми и потеглих.

---

Минаха 10 минути и бях пред университета. Влезнах и отидох в кабинета, в който имах първи час. Оставих си чантата и взех телефона си. Социалните ми мрежи бяха на лице, но акаунтите ми бяха без никакви снимки нито профилни или каквато и да е информация. И така си ми беше добре. 

Вратата се отвори и надигнах глава. Беше Ани. Усмихнах и се леко и тя седна до мен.

-Как си?-попита ме

-Бивам. Ти как си?-попитах и погледнах коремчето и

-Ами добре. Снощи Зейн беше при нас..-започна тя и останалите влезнаха

-Може ли да не говорим за него?-попитах с леко насълзени очи

Тя кимна и лектора влезна. Той започна да преподава, а аз просто стоях и гледах към дъската замислено. След малко усетих една сълза да прави пътечка по бузата ми. 

Попитах лектора дали може да ме усвободи, за да отида до тоалетна и той кимна. Излезнах и отидох в тоалетната. Наплисках се с вода и се подсуших. Излезах и се върнах в кабинета..

---

Би и последния звънец. Започнах да оправям нещата си бавно.

-Хей. Искаш ли да отидем в мола?-попита Ани

-Не благодаря. Може би някой друг път.-казах и станах

Гледната точка на автора

Двете момичета излезнаха. Кейт обаче не знаеше, че с това излизане всичко ще се промени. 

Час преди двете момичета да свършат в университета Зак беше обедил Зейн да отиде с него да вземат Ани и после да отидят у тях. 

Нито Зейн нито Кейт очакваше това да се случи. Нямаха никаква представа, че ще тези минути ще променят всичко. 

И ще ги върнат от начало. 

Гледната точка на Кейт

Излезнах и вдигнах погледа си. 

Затаих дъх.

Не можех да повярвам. 

Беше пред мен и ме гледаше. 

Очите ми се насълзиха. 

Той тръгна към мен и аз се обърнах, за да влезна в университета. 

Гледната точка на Зейн

Гледах я и не можех да повярвам. Стоеше на няколко метра от мен. Затичах се към нея, а тя се обърна, за да влезе в университета. 

Побързах и я хванах за ръката. Обърнах я и тя постави ръце на гърдите ми. 

Гледах я в очите докато тя гледаше на всякъде другаде, но не и към мен. Очите и бяха насълзени. 

Болеше ме да я виждам така.

Болеше. 

Толкова много искам да я целуна.

Гледната точка на Кейт

Не мога да го погледна. Не и след стореното от мен.