26

547 27 0
                                    

9 дни по-късно

Минаха 9 дни от както Найл живееше при мен. С Ани си говорихме по няколко часа. Идваше от време на време при мен. Ходихме на лекции. И така общо взето минаха тези дни.

Днес беше деня в който Зейн се прибираше. Станах от леглото и видях, че часа е 9:13. Отидох в банята и измих зъбите си. Очите ми все още бяха кървави. 

На вратата се звънна и слезнах. Отворих и пред мен се появи Ани. Влезнахме и се качихме в стаята ми.

-Как си?-попита

-Бивам. Ти?-попитах с лека усмивка

-Добре. Виж. Писна ми да те гледам толкова зле и да не мога да ти помогна. Спирай да плачеш, защото никой не заслужава сълзите ни. Ставай да те оправим и отиваме в мола!-каза тя с усмивка

-Точно днес имам работа!-казах

-Каква?-попита Ани

-Да седя в къщи и да не излизам.-отговорих 

-О не, не, не!-каза тя и взе ръката ми

Задърпа ме към гърдероба и го отвори. 

-Какво ще кажеш за това?-попита тя като извади това облекло:

-Какво ще кажеш за това?-попита тя като извади това облекло:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

-Не.-отрекох и поклатих глава

-Ами това?-попита и извади това:

Отново поклатих глава, че не съм съгласна

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Отново поклатих глава, че не съм съгласна.

--- 

След 20 минутното ми несъгласие да се облека с каквото и да е, най накрая се съгласих да съм така:

След 20 минутното ми несъгласие да се облека с каквото и да е, най накрая се съгласих да съм така:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Оправих се набързо и двете с Ани излезнахме. Тръгнахме да се разхождаме.

---

Двете с Ани вървяхме докато накрая не стигнахме пред една голяма сцена с много наредени столове на които седяха много момичета и тук там някое момче. 

-Защо сме тук?-попитах и се обърнах към Ани, а тя само се усмихваше

Публиката зад мен започна да крещи и се обърнах. На сцената беше Зейн.

-За това ли ме изкара от нас?-попитах приятелката си

-Може да се каже.-каза тя

-Как така?-попитах

-Нали знаеш, че след всеки концерт на момчетата, те дават честа на няколко човека да се видят от по близо и да се снимат с тях.-каза тя

-Не! Не! Не! Кажи ми, че няма да влизам в онази стаичка и да се снимам със Зейн!-казах, а тя закима енергично, че е точно това

Гоподи помогни ми!

---

Влезнахме в онази стаичка заедно с останалите луди фенки и зачакахме момчетата да се появят. След 5 минути това и стана. Те започнаха да раздават автографи, а след всеки един получен автограф и снимка идваше по близо моя. Какво щях да направя когато застана там?

Уффф! Дойде и моя ред и дадох диска с песни на Зейн да го подпише. После дадох диска с песни на Зак. Снимахме се и веднага излезнах с Ани. Седнахме на една пейка и започнахме да си говорим. 

-Следващия път когато решиш да правиш нещо толкова налудничаво поне ме предупреди!-казах на Ани

-Ако го бях направила нямаше да се съгласиш и да дойдеш.-каза тя

Поговорихме си още малко и...

От чат в любовWhere stories live. Discover now