От чат в любов

9

След секунди паднаха две сълзи, но Зейн веднага ги изтри.

-Какво е станало Кейт?-попита -И не казвай, че е било кошмар или нещо такова.-предупреди ме

-Онзи ден когато се събрах с Джош..-започнах като наведох глава -Вечерта той дойде, за да гледаме филм. Но после той започна да ме целува, а аз отказвах.. докато накра..ая.. не ме..-щях да продължа, но гласа ми се пречупи

-Моля те кажи ми, че не е направил това което си мисля.-каза той и усетих ярост в гласа му

-Изнасили ме. И за това на следващия ден ти писах по този начин.-казах, а той само ме прегърна още по силно

Заплаках, а той почна да гали косата ми и гърба.

-Ще го убия. Кейт.. моля те успокой се. Той ще си плати. Ще го осъдим дори.-започна да ме успокоява той

Не знам колко време мина, но най после се бях успокоила.

-Гладен ли си?-попитах го

-Мислех, че няма да попиташ.-каза той и показа красивата си усмивка

Станахме и отидохме в кухнята. Зейн седна, а аз отворих хладилника.

-Ти ядеш ли въобще?-попита Зейн като изкарах продуктите, за да направя палачинки

-Да..-казах небрежно

-Така ли? По колко пъти на ден ядеш?-попита Зейн с повдигната вежда

-Между другото и Найл ще намине тези два три дни да ни види.-направих опит да сменя темата

-Кейтлин не сменявай темата, защото това не ми харесва. А сега ми отговори на въпроса.-каза Зейн като дойде до мен

-Кой въпрос?-попитах го и го целунах по устните

-Добър опит да ме накараш, да млъкна или да забравя за какво говорех, но няма да ти се получи. По колко пъти се храниш на ден?-попита Зейн по сериозно от преди малко

-Веднъж на три дни.-казах още по небрежно от предишния ми отговор докато бърках сместа за палачинките

-Кейт, ти нормална ли са? Как по веднъж на три дни? Вече ще се храниш редовно!-ваяви Зейн и го погледнах

-Не.-отсякох и почнах да правя палачинките

-Защо?-попита Зейн с понижен глас който беше още по секси

-Защото не съм гладна. Просто не изпитвам глад.-обясних и повдигнах рамене

-Е ами сега ще изпитваш глад. Защото докато аз съм с теб ти ще се храниш.-каза той

Кимнах, защото не ми се спореше и той седна отново на столовете около малката масичка.

-Ее къде са вашите?-попита Зейн като засегна още по гадна тема

-Защо не спрем да говорим само за мен. И да поговорим за теб.-предложих като оставях палачинката в чинията

-Защото аз мога да почакам и до после.-каза Зейн

-Добре господин Малик. Какво искате да знаете?-попитах

-Къде са вашите?-попита

-Бях на 16 и се връщахме от екскурзия. Тогава катастрофирахме. Нашите останаха на място, а аз като по чудо бях изпаднала в дълбока кома. Бог явно не искаше да ме прибере при себе си и след 3 месеца се събудих. Тогава ми поднесоха новината за нашите. След като се оправих отидох на гробовете им. Плаках.. дни наред не бях яла.. не говорих с никой.. и тогава се появи Джош. След седмица отново отидох на гроба на нашите и там го срещнах него. И той беше на гроба на родителите си. Беше толкова съсипан колкото мен. Тогава значително бях отслабнала и бях свалила 20 кг. Мина доста време докато си върна телосложнението си, но го върнах с подкрепата на Джош. Сбилижихме се и станахме гаджета..
И така докато не дойде деня в който го видях, да се чука с най добрата ми приятелка. А тя ми се изсмя в лицето и каза, че това е било от много отдавна, и че съм пълна глупачка.-разказах на Зейн и тогава усетих ръцете му на талията ми

Оставих и последната палачинка, а после изключих котлона. Обърнах се към Зейн с насълзени очи, но той бързо премахна насъбралите си сълзи.

-Не беше нужно да разказваш.-каза той и ме прегърна

-Напротив.. това беше нещото за което искаше да разбереш по рано, но аз ти отказвах защото не е за чат и като цяло по телефона.-казах му в прегръдката

След това седнахме на масата и Зейн почна да се храни. Но спря и ми подаде ръката си. Взех я и той ме изправи. Придърпа ме към него и скоро се узовах в скута му.

-Хайде отвори уста.-каза той и се засмях