От чат в любов

34

Преди два дни се прибрахме от малката ни почивка със Зейн, Ани и Зак. Днес щях да ходя на преглед с Ани при гинеколожката и, и да разбера дали съм бременна. Вчера казах за това на Зейн и той много се зарадва, че съм бременнаа, но му казах да изчака докато отида на преглед, защото може да е някой вирус. Той обаче държеше на своето. 

Оправих се набързо и слезнах надолу. Качих се в колата на Ани двете тръгнахме към болницата.

-Вълнуваш ли се?-попита ме Ани

-Мхм..-казах леко умислено

-Какво има?-зададе следващия си въпрос приятелката ми

-Не знам.. Вчера след като казах на Зейн за прегледа днес и, че е възможно да съм бременна се почувствах странно.-отговорих

-Спокойно. Хайде да слизаме.-каза Ани щом спря колата

Слезнахме и след две минути бяхме в кабинета на гинеколожката и. 

-Ани с бебето ти е всичко нормално. Все още е малко, за да се разбере пола. Но искам следващия месец отново на тази дата да дойдеш, за да следим нещата.-каза и гинеколожката и Ани стана от леглото -Хайде сега ела и ти млада госпожице..-каза тя и кимнах

Легнах на леглото и намаза гел по корема ми. Сложи машинката на корема ми и почна да размазва гела с нея. Гледаше в екрана и не казваше нищо.. А безпокойствието в мен се покачваше все повече и повече. Даде ми салфетка и избърсах корема си. След което станах в седнало положение.

-Миличка, ти имаш кухо яйце.-каза тя и си поех въздух

-Какво имате предвид?-попитах 

-В някои случай както при теб яйцеклетката заедно със зародиша е извън плацентата която попринцип я запазва. И това се нарича кухо яйце. И ще трябва да го махнем, защото може да стане по зле и да не можеш да забременееш повече.-каза и преглътнах горчвината

-Какво трябва да се направи?-попитах докато я гледах

---

Преди няколко минути ми бяха махнали кухото яйце от организма и сега двете с Ани влизахме в колата и. 

-Добре ли си?-попита ме тя

Поклатих отрицателно глава и пуснах сълзите си на воля. Болеше ме. Не трябваше да казвам на Зейн за днес. Сега ще съсипя и него с тази новина. Как ще го погледна? Как ще му кажа, че съм изгубила детето ни?

Ани ме прегърна, а аз само плачех.

-Спокойно. Явно не му е било писано на детето да се роди. Може би не сте били готови за това да сте родители. Спокойно, ще мине. След време отново ще забременееш и ще имате не едно, а две деца. Ще ги отглеждате с обич и няма да допускате да им липсва нищо.-успокояваше ме Ани

Минаха няколко минути и се успокойх. Ани ме закара в нас и директно се качих в стаята си. Заключих вратата и се свлякох на пода. Болеше ужасно много. Всяка една чута дума от гинеколожката се разбиваше в сърцето ми и правеше пукнатини докато не се разби на хиляда малки частици.