29

566 28 0
                                    

1 месец по-късно

Мина 1 месец от както със Зейн сме отново заедно. През това време учех постоянно за някакви изпити и си бях останала у нас. Зейн идваше при мен вечер и на сутринта ме караше до университета, въпреки че нямаше нужда. Няколко пъти се бяхме здърпали за някакви "малки" неща.. Да..., да оглеждат гаджето ми си е малко нещо за него.. Надявам се усетихте сърказма ми. Почнах и работа, нищо че в началото Зейн не беше съгласен.

Алармата ми звънна и както си бях потънала в мисли станах. Изключих я и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Отидох до гардероба и се преоблякох така:

 Отидох до гардероба и се преоблякох така:

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

Отидох пред тоалетката и ис оправих грима. Сресах правата си коса и телефона ми звънна. Отидох и видях, че е Зейн. Казах му, че слизам и затворих. Взех си чантата и слезнах. Качих се в колата и Зейн потегли.

-Добро утро.-поздравих го

-Добро утро.-каза с усмивка

И, ето че след 10 минути бяхме пред университета. Целунахме се със Зейн и излезнах. На входа видях и Ани да си говори с някакво момиче.

-Добро утро.-поздравих я на приятелката си

-Добро утро. Кейт, това е Сара.-каза Ани и двете с момичето се здрависахме

-Нова ли си?-попитах

-Да.-каза тя с лека усмивка

Кимнах и влезнахме навътре.

-Какво ти е?-попитах я на Ани щом останахме сами

-Какво да ми е?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Ами на челото ти е изписано "притеснена съм, не ме докосвайте"..-казах и Ани въздъхна

-После ще ти кажа.-каза тя и кимнах

---

Часовете се изнизаха и ние двете с Ани излезнахме да чакаме момчетата. 

-Еее, ще ми кажеш ли?-попитах

-Бременна съм!-изстреля тя и ококорих очи

-Сигурна ли си?-зададох следващия си въпрос

-Да. Ходих при гинеколожката ми вчера.-каза тя

-Това е чудесно!-казах и я прегърнах -Чакай малко! Зак не знае нали?-попитах 

-Мхм..-каза тя

-Какво не знам?-чухме гласа на Зак

Обърнахме се и видяхме Зак и Зейн да ни гледат.

-Ами не знаеш, че.. двете с Ани решихме да отидем на планина.-казах и се скастрих на ум за това което измислих

-Ахааа..-каза Зак

Дано се е хванал.

-А аз защо не знам?-попита Зейн

-Защото Ани ми предложи днес и ми каза, че е запазила две бунгала за четирима ни.-казах

Зейн само кимна и тръгнахме към колите. Ани само ми благодари с една усмивка, че не съм казала истината и кимнах. Качихме се по колите и потеглихме.

-И за колко дни е това с бунгалата?-попита Зейн

-Ами за една седмица.-отговорих 

-А кога ще ходим?-попита

-В понеделник.-казах и взех телефона си

Влезнах в чата ми с Ани. 

Кейт: Казах на Зейн, че в понеделник ще ходим на бунгалата и ще сме там седмица.

Ани: Моля? Та аз дори не съм запазила наистина бунгала.

Кейт: Остави това на мен.

Ани: Добре..

Оставих телефона си настрани и се усмихнах леко нервно на Зейн. 

-Искаш ли после да излезнем?-попита и ме погледна за кратко

-Може.-съгласих се

След като ме остави Зейн, се качих в стаята ми и се преоблякох. А после почнах да пиша един доклад. 

От чат в любовNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ