От чат в любов

13

Избърсах я и оставих парфюмите настрани и отидох до вратата. Отключих и се отдръпнах. Зейн влезе и му се усмихнах.

-Ела тук.-каза той и ме прегърна -Хайде да слезнем и да закусим.-каза и се отдръпнах от него

Излезнах и чух Зейн да затваря вратата. Слезнах, а той беше зад мен. Влезнах в кухнята и извадих Нутелата. Взех си от палачинките от вчера и почнах да мажа шоколада по една палачинка.

-Какво ти е?-попита Зейн когато влезна в кухнята

-Нищо.-казах като гледах да прикрия малката болка

-Спри да казваш, че ти няма нищо когато всъщност те боли най много. Или просто ми нямаш още доверие.-каза Зейн и се обърнах към него

Той стана и тръгна.

-Зейн..

-Остави.. нормално да ми нямаш доверие.-каза и отидохме в хола

Той седна на дивана, а аз се настаних в скута му.

-Разбери.. имам ти доверие.. просто съм свикнала винаги да съм сама..-казах тихо и Зейн сложи ръцете си на талията ми

-Да, но вече не си сама. Аз съм тук, Найл също. Какво ти е?-попита и преглътнах

-В стаята в която влезнах.. тя всъщност беше на нашите.-обясних и той ме прегърна

-Стига. Помисли за тях. Ако сега бяха тук и те бяха видели. Нямаше да са удовлетворени от факта, че дъщеря им се самонаказва. Ти не си виновна за това. Хайде усмихни се.-при последните му думи сложи ръцете си на лицето ми

И го погледнах. Усмихнах се и се целунахме..

-Хайде да гледаме филм.-предложих

-Добре. Ти изпукай пуканките, а аз ще видя някой интересен филм.-каза той и се усмихнах

Станах от него и той ме плясна по дупето.

-ЗЕЙН!-изписках

-Кажи бебчо.-каза той с усмивка, а аз присвих очи

Отидох до кухнята и пуснах пуканките да се изпукат. След две минути бяха готови и ги извадих. Сложих ги в една купа и отидох при Зейн.

-Кой филм ще гледаме?-попитах

-Ще видиш.-каза той и седнах до него

Той преметна ръката си на ременете ми и пусна филма. Беше хорър, но аз нямах проблем. Започнах да ям пуканки както и Зейн. В една от сцените обаче много се стреснах и подскочих. Зейн се засмя и оставих купата на масата пред нас. Цапардосах го по рамото, а той изохка.

-Защо ме удари?-попита

-Защото ми се смееше.-казах и отново го цапнах

-Абе ей.-каза той и ме хвана за ръцете

При това му действие започнах да се дърпам докато накрая не легнах, а Зейн беше над мен. Започна да ме гъделичка.

-Сс.. стии... стигааа..-смеех се, а Зейн продължаваше да ме гъделичка

-Кажи вълшебната думичка и спирам.-каза той, а аз си гърчех под него от смях

-Моляя..-смеех се с глас

-Неее. Това не е вълшебната думичка..-каза Зейн

-Обичам те.-казах и той спря да ме гъделичка

-И аз те обичам.-каза и ме целуна

Сложих ръце на врата му, а той се настани по удобно между краката ми.

-Ъмм аз ще дойда по-късно..-чух гласа на Найл

Двамата със Зейн се отдръпнахме и погледнах Найл.

-Как въобще влезе?-попитах го

-Резервния ключ все още е под онзи камък.-каза Найл и ми хвърли резервния ключ за тук

Хванах го и го оставих на масата.

-Какво правиш тук Хорън?-попита го Зейн на Найл

-Дойдох да ви видя Малик. И да те попитам дали си говорила с Кейт за това от вчера.-каза Найл

-Кое дали си говорил с мен?-попитах го на Зейн

-За раните.-каза Зейн

Кимнах в отговор, че съм разбрала.

-Значи сте говорили?-попита Найл отново

-Нещо такова.-каза Зейн и Найл тръгна към нас

Седна между нас, а аз извъртях очи.

-Нямаш ли си дом, че да идваш тук?-попитах го

-Имам. Но тук ми стана навик да идвам.-каза Найл и станах от дивана

-Къде отиваш?-попита ме Зейн

-В стаята ми.-казах раздразнено и се качих без да чакам отговора му

Влезнах в стаята ми и отидох в банята. Отворих шкафа където ми бяха бръснарските ножчета и почнах да ги събирам едно по едно като внимавах да не ги изпусна.

-Кейт..-чух гласа на Зейн

-Какво?-попитах от банята

-Къде си?-попита ме Зейн

-В банята. След малко излизам.-казах и тогава изтървах едно браснарско ножче