От чат в любов

35

Гледната точка на Зейн

Бях в Зак и си говорихме за това как ще станем бащи и ще отглеждаме децата си заедно когато през вратата влезна Ани. Беше леко тъжна. Дойде при нас и прегърна Зак.

-Ани, любов, какво е станало?-попита я Зак

-Кейт...-започна тя

-Какво е станало?-попитах притеснено

-Зейн отиди при нея. В момента има голяма нужда от твоята подкрепа.-каза тя и веднага станах

Излезнах от къщата и се качих на колата. След две минути бях пред къщата на Кейт. Влезнах и се качих горе в стаята и. Услушах се и чух как плаче момичето ми. Опитах се да отворя вратата, но беше заключена.

-Найл остави ме намира.-чух гласа на Кейт през хлиповете и

-Не е Найл.-казах и чух как тя спря да плаче

Гледната точка на Кейт

Какво ше правя сега? Не мога да му кажа това. Ще бъде съсипан. Ще го съсипя...

Легнах на леглото и гушнах другата възглавница в която почнах да плача тихо.

-Кейт.. моля те отвори. Нека поговорим. Как мина прегледа?-божичко как ще издържа? -Моля те отвори. Заедно ще преминем през това. Само отвори и ще поговорим. Къса ми се сърцето при мисълта, че плачеш и не съм до теб, за да те прегърна. Моля те. Обичам те.-след тези думи заплаках още по силно 

Не го заслужавам. Ще му дам пръстена и ще му кажа да си намери някоя която ще му роди дете. Която ще го заслужава повече от мен. Не искам да го съсипвам повече. 

-Кейт.. моля те.. отвори.. моля те.. обичам те скъпа.-чух гласа му

---

Не знам колко време мина, но реших да стана. Отидох в банята и се наплисках със студена вода. Излезнах и отидох до вратата. Отключих и вратата веднага се отвори от Зейн.

-Божичко, Кейт!-каза и ме прегърна

Стоях и не мърдах. Аз не го заслужавам. Зейн се отдръпна и ме целуна. Отново не отвърнах. Той ме погледна, а аз гледах в една точка зад него. След малко една сълза се спусна от окото ми. 

Зейн я изтри и ме остави на леглото. 

-Кажи ми какво е станало. Спокойно. Ще преминем във всичко двамата.-каза Зейн, а аз плачех вече

-Кухо яйце..-продумах и наведох главата си

-Моля?-попита Зейн

-Няма го.. няма бебе.. било е извън плацентата и е било кухо яйцето.. махнаха плода от мен..няма го..-казах и усетих Зейн да ме прегръща

-Спокойно. Ще го преживеем. Ще имаме някой ден деца. Явно не ни е било сега времето. Спокойно.-каза Зейн, а аз само плачех

-А..аз не.. не те.. заслуж..-започнах, но бях прекъсната от Зейн

-Не го казвай. Ти ме заслужавай най много. Обичам те. Ще се справим заедно.-каза и ме целуна леко

Толкова много го обичах.. Толкова много, че сърце не ми даваше да го оставя, но трябваше. Аз не заслужавам да бъда в живота му.