Заедно

Разбити

Двамата с Антъни се захванахме да чистим, докато останалите проверяваха за липсващи вещи по стаите си. Навсякъде имаше парченца стъкла и парченца от екраните на телевизорите. Успяхме да изчистим хола, но имаше още доста стаи, в които беше разхвърляно.
Същата вечер Алехандро и Ноен дойдоха в нас след 6 часа престой на летището, щом влязоха и видяха какво е станало челюстите им едва не се откъснаха от черепа.
-Какво е станало тук?-попита Алехандро.
-Не е ли ясно?-отвърна Корадо.-Влизали са с взлом в дома ни.
Ноен пусна сака с дрехите си и веднага се затича към мен да ме прегърна. Огледа внимателно лицето ми, за да е сигурен, че съм добре. Успокои се, когато видя, че ми няма нищо и съм добре.
-Какво липсва?-попита ме той.
-Това е най-интересното...нищо не липсва, не са крали пари нито вещи.
-Само са ги чупили?
-Имате ли идея кой може да е?-попита Алехандро, докато събираше съклата.
-Ти ми кажи.-обърнах се към него.-Сигурно си знаел за глупавия план на Матиа.
-В какво ме обвиняваш?
-Знам, че ти си дал адреса ни на Матиа и си знаел, че ще влезе в къщата ни.
-Заклевам се, че нищо не дъм му казвал, дори не съм го виждал.
-Тогава от къде знае къде живея?
-Той знае всичко, Лина!
Замръзнах на място и затворих уста, когато видях ръката на Алехандро да се събира в юмрук и да се стяга силно. Може би не е редно да го обвинявам, но шестото ми чувство никога не греши. Замесен е и това ми е пределно ясно. Няма кой друг да влезе в къщата ни без да открадне.
-Добре, става ли да не се обвиняваме?-попита Джейдън.-Нека да изчистим и утре сутрин отиваме в районното.
-Какво ще кажем в районното, щом нямаме доказателства срещу заподозрения?-попитах и повдигнах вежда.
-Няма да назоваваме имена, просто ще подадем сигнал, че къщата ни е разбита.
Поех си дълбоко дъх. С момчетата бавно и полека се захванахме на чистим горния етаж на къщата. Трябва все някъде да спим.
Не можех да си представя какво щеше да ми се случи, ако бях останала. Можеше отново да бъда отвлечена или дори мъртва.
Осъзнавам, че прибирането на Тони в психиатрия въобще не е краят, а едва началото на моето приключение.