Заедно

Кажи ми

Не бях на себе си през тези няколко дни, не можех да се съсредоточа върху нищо, не бях от най-внимателните, а апетита ми се губеше някъде. Фактът, че съм затворена в къщата и нямам право да излизам ме побърква още повече. Няма да издържа цял месец без да излизам, това е невъзможно.
За мое щастие Алехандро си затвори устата и не спомена на никого, че съм го питала за номера на Матиа, или че сме ходили до къщата му. За сега и аз не съм казвала.
Доверието ми в Ноен напълно изчезна след предупреждението на Матиа, просто не можех да седя с него в една стая и да бъда спокойна. Ноен усещаше това и няколко пъти се опита да говори с мен, но аз все се криех или се дърпах. Накрая ми писна и реших, че ще говоря с него. Не мога да се лишавам от сън заради страха си.
-Ноен,-започнах аз.-имаш ли да ми казваш нещо? Нещо важно.
-Зависи какво имаш предвид.-отвърна той.
-Нещо, което може да застраши живота ми.
Той ме изгледа учудено. В първия момент не можа да асимилира какво точно му казвам, но когато най-накрая се усети веднага в него прерасна гняв. Странен и необичаен за него гняв.
-Какво искаш да кажеш, Лина? Не те разбирам. Какво да ти кажа?
-Трябва да знаеш.-кръстосах ръце пред гърдите си.-Моля те, Ноен, кажи ми.
-Нямаш ми доверие? Това ли е?
-Точно в момента ти нямам.
Ноен се изправи от леглото, грабна якето си и се насочи към вратата. Нямах намерение да го пусна да си тръгне без отговори или поне някакъв ключ за загадката. Изправих се на крака и хванах ръката му, той се обърна към мен и ме погледна злобно.
-Няма да те пусна.-заявих твърдо.
-Щом ми нямаш доверие, защо ме държиш тук? Пусни ме да си ходя.
-Искам само да знам кой застрашава живота ми. Това е, нищо повече.
-Кой застрашава живота ти и как това е свързано с мен? Съвсем ли се побърка?
-Говорих...
-Не, Лина, не искам да знам. Не искам и да бъда с човек, който не ми вярва. Как може след всичко, което направих за теб, ти да ме обвиниш по този начин?-извика той.
Пуснах ръката му и я сложих пред устата си, никога не ми е повишавал тон до сега и не ми е викал. Изглеждаше доста сериозен и ядосан. Отдръпнах се назад и седнах на леглото си. Ноен осъзна, че ме е наранил с думите си, за това дойде при мен.
-Лина...
-Сега ще ми натякваш цял живот, че си ми спасил задника от Тони, така ли?
-Не, не е това.
-Така звучи.
-Не исках да го кажа по такъв начин, знаеш, че си много важна за мен. Бих го направил отново за теб. Ако някой те...
-Върви си, Ноен.
-Моля те...
-Върви си!-извиках.
Той излезе от стаята и затръшна вратата зад гърба си. Легнах на леглото и започнах да плача неудържимо. Първият ми и може би последният спор с Ноен. Писна ми да ме разочароват, писна ми да страдам.