Опитах се да посегна и да ударя Матиа през лицето, но той хвана ръката ми точно преди да се състои удара. Събори ме на леглото и аз седнах поглеждайки го внимателно.
По лицето му имаше рана от нож, която все още беше прясна. По ръцете му имаше белези, а от вътрешната страна на устаната му имаше огромна лилава синина.
-Не съм дошъл да те нараня.-каза ми той и застана с лице към мен.-Тук съм да говорим.
-За какво имам да си говоря с теб, след като ме отвлече и след това потроши къщата ми?
-Точно за това съм тук. Не съм аз този, които е влязал с взлом в дома ти, Лина.
Объркана съм. Ако не е Матиа кой друг ще е? Тони е в някакво специално отделение, а никой друг не се е забърквал с мен.
-Дойдох да те предупредя, че те търсят доста големи имена в Л.А.-обясни той.-Дори аз не мога да се изправя срещу тях.
-Кои са те? Защо търсят точно мен?
-Не мога да ти дам тази информация, но знам от сигурен човек, че идват. Знаят къде живееш. Дори да се върнеш в България, те пак ще те открият. Теб и семейството ти.
-Защо тези хора ме преследват?
Матиа седна на стола срещу мен, подпря лакти на коленете си и след това прокара пръсти през дългата си, тъмна коса. Защо му е да ми помага? Какво печели той?
-Добре, защо ми казваш всичко това,-попитах аз.-какво печелиш?
-Никога не си ми била враг, разбери, че просто си върша работата. Трябва някак да оцелявам. Освен това, ако някой ми види лицето ще ме тикнат обратно в затвора, за мен минутите свобода се преброени.
-Кажи ми какво да правя.-погледнах го.
-Като за начало стой далеч от Ноен.
Ноен? Какво общо има Ноен с всичко това и защо трябва да седя далеч от него? Всичко това ме обърква до безкрайна степен.
-Матиа, трябва да ми помогнеш. Не знам кой друг може, освен теб.
-Проблемът е, че не мога.-въздъхна той.-Аз искам да ти помогна, но не мога. Скоро заминавам и не мога да те завлека след себе си, ще стане по-зле и за двама ни.
-Поне ми кажи какво общо има Ноен и какво искат тези хора от мен.
-Общо взето...
В този момент на вратата се почука, а от другата страна се чу гласа на Ноен. Докато се обърна Матиа вече беше изчезнал. Аз се изправих на крака и погледнах през позореца, които беше отворен от самото начало. Нямаше го. Така и не получих отговор. Ноен взел е през вратата и видя, че още не съм готова. Дойде до мен, прегърна ме и ме стисна силно, дори твърде силно.
,,Като за начало стой далеч от Ноен", тези думи не спираха да се въртят в главата ми и в същото време да създават лабиринт от мисли, от който няма измъкване.
