Краката ми вече не ме държаха, зрението ми беше замъглено, главата ми се въртеше като скоростно влакче, а сърцето ми биеше в ритъм с учестеното ми дишане. За миг се обърнах зад мен. Нямаше никого. Спрях и се подпрях до една стена, за да си поема въздух. Учудих се защо Чейс не е тръгнал след мен, нали иска да ме убие?
Веднага извадих телефона си и първата ми мисъл беше да звънна на Ноен да му кажа да ме прибере, но след това се сетих, че аз и той вече не си говорим. За това се обадих на Джейдън, който Бог го знае къде се е дянал.
-Ало.-прошепна той до телефона.
-Джейдън, трябва...-започнах да говоря.
-Шшшт,-прекъсна ме той.-тихо, Лина, да не искаш някой да те чуе как викаш?
-За какво говориш?
-Още ли не си се срещнала с него?
Значи не съм единствената, която е била посетена от Чейс. Чудя се само какво общо има Джейдън с цялата тази каша. За миг си поех дъх, докато мислех какво да му кажа.
-Къде си?-попитах го.
-В стаята си. Крия се.-отвърна той.
-Ти си голямо момче, престани да правиш такива детински изпълнения.
-Не разбираш май в какво сме забъркани.
Напротив. Много добре разбирах. Но аз бях единствената, която се чувстваше 50/50 в тази шантава ситуация. Ако Чейс ме е искал мъртва-щеше да ме убие преди да се усетя кой е. Не разбирам какво цели. Освен това с него се чувствах двойно по-защитена, дори с Ноен не се чувствам така. Странно е, не мога да ви го опиша, но се надявам да не ви се налага да го усещате.
-Хайде,-разбих мълчанието.-да си хващаме нещата и да се изнасяме от тук. Веднага!
Без да губи повече време Джейдън затвори телефона. Аз се върнах в стаята си, но за мое щастие там нямаше никого. Събрах набързо всеки един парцал от леглото и се изнесох преди някой да ме е видял. Звъннах на Алехандро да му кажа да има готовност да ни вземе от летището. Малко е странно, че Алехандро е от хората на Матиа, а прави всичко, което му кажа.
Нямам време да мисля за това. Трябва да измъкна моя и задника на Джейдън преди да сме се озовали в някое мъзе без глави.
Страх ме е, признавам го. Страх ме е, че сега е ред на най-лошото, но единственото, което ме плаши до смърт е...защо покрай него се чувствам така добре.
