Трудно ми беше да приема истината след думите на Ноен. Цялата тази информация за брат му и опасността, която ме грози не можеше да се побере в главата ми.
Наложи се аз и Джейдън да пътуваме до Ню Йорк, защото имахме ивент, който бе важно да посетим. Ставаше въпрос за музиката, която смятам да създавам. Заедно с Джей ще записваме първата си песен. Това е може би най-вълнуващото нещо, което бе на път да ми се случи от много време.
Не съм говорила с Ноен, откакто ми разказа за брат си Чейс. Не, защото не искам, той сам пожела да се дистанцира от мен. Да сме разделени. Мисли, че ни могъл да ме спаси, като създаде илюзия, че не сме заедно.
Умирах от страх, но в същото време много се вълнувах за песента с Джейдън, която се казва Bad Things. Текста и музиката вече са готови, остана само да се запише.
Пристигнахме в Ню Йорк към 2:15 вечерта, тъй като се налагаше да се крием като мишки. Феновете не бива да разбират какъв е проекта, но това ме устройваше. Може би за момент ще намеря начин да се скрия от лудия, отмъстителен брат на Ноен.
Ноен е най-хубавото нещо, което ми се бе случвало в този живот. Фактът, че няколко пъти рискува живота си заради мен, че все още държи на моята безопасност, но това не променя факта, че той знае на каква опасност ме подлага и въпреки това не ме предупреди. Сега вече няма връщане назад и не мога да спра това, което ме очаква.
-За какво мислиш?-прошепна до ухото ми Джейдън, който се взираше в мен от минути.-Добре ли си?
-За нищо.-отвърнах с усмивка.
Не съм казвала на никого за това, което разбрах. Не искам да забърквам никой друг в тази ужасна каша. Сама ще се справя с тези проблеми. Няма да се предам. Ще намеря Глория и Каролина, ще намеря начин да измъкна и семейството си.
Настанихме се в хотела. Имах огромна стая само за себе си. Най-накрая почивка и малко мир. Захвърлих куфъра си до един стол и се хвърлих на леглото ми. Поех си дълбок дъх, след това издишах вливайки погледа си в белия таван. На вратата се почука. Изправих се и седнах на леглото. Кой ли може да е по това време? Станах и се приближих бавно до леглото.
-Кой е?-попитах през вратата.
-Руумсървис.-отвърна дебел мъжки глас от другата страна на дебелата врата.
Не съм поръчвала руумсървис. Ръката ми се разтрепери, докато бавно отключва вратата и натисках дръжката. Открехнах я, за да видя лицето на гладо, високо момче с черна коса и сини очи. Лицето му беше бяло, а тялото му слабо като клечка. Той се усмихна и ми се стори доста познат. Тези сини очи, тази бледа бяла кожа, тази усмивка. Много ми приличаше на...Ноен.
